Репутацията не я засягаше много. Ако намереше мъжа, за когото да пожелае да се омъжи, миналото му щеше да си бъде негова работа. Както и нейното. Но тя нямаше никакво намерение да се омъжи за Блейк Честърфийлд. Това беше много съмнителна работа.
Искаше да има подходящ съпруг с благ нрав. Сети се за тъмнокосия негодник с гъделичкащия мустак. Имаше нужда от стабилен, тих човек. Сети се за безразсъдния, деспотичен Блейк Честърфийлд. Той не беше подходящ за нея. Беше поредната пионка на баща й.
Но любопитството й беше провокирано. Каква беше тази неприятна тайна, която баща й беше разкрил за Блейк? Часове по-късно, когато седеше до леглото на Таг, тя все още се чудеше. Ако Блейк Честърфийлд откриеше Клод Дрюмон и откраднатата поща от Лондон, тя щеше да му бъде благодарна. Една вечер с танци в Уилтшър беше достатъчна цена. Никакви целувки повече!
След като реши, че е уредила въпроса, като сведе Блейк Честърфийлд до един безобиден кавалер и временен познат, Марджъри се отправи към стаите на баба си. Всеки път, когато си припомнеше онази отвратителна сцена в Кралската баня, гневът й пламваше отново. Как можа баба й да постъпи толкова лекомислено? Нейните резки думи все още звучаха у Марджъри. Какво беше извършила, за да заслужи такова отношение от жената, към която бе изпитвала само обич!
Херцогинята на Локсбърг седеше пред бюрото си от времето на кралица Анна с купчина отворени писма пред себе си и с териера в краката си. В полуофициалната си рокля в кралско синьо и с идеалната прическа на напудрената си перука, тя приличаше на истинска херцогиня. Въпреки че рядко излизаше, за да посети някого, всяка сутрин се обличаше така, сякаш щеше да се среща с краля. Махна с ръка на Марджъри да влезе и каза:
— Здравей, скъпа моя! Тъкмо мислех да те потърся. Чувствам се ужасно. Сядай! — тя потупа с бастунчето си с връх от слонова кост по кадифената възглавничка на стола до нея.
Като възприе резервирано поведение, Марджъри каза:
— Не, благодаря. Не съм дошла на посещение.
Баба й сякаш не я чу.
— Херцогинята на Марлбъро напуска Бат утре — сгъна един пергаментов лист, постави печата на Локсбърг, носещ пера на чапла, и каза: — Накарай Таг да й занесе това.
Добрите намерения на Марджъри се изпариха. Баба й знаеше много добре какво беше сполетяло Таг. Благодарение на Лизи клюките в къщата се разпространяваха толкова бързо, колкото водата в Кралската баня. Марджъри я попита смутено:
— Защо се държиш толкова безчувствено? Не е типично за теб.
Роуина размаха херцогския печат.
— Трябваше да дойдеш при мен за помощ срещу Дрюмон, вместо при Блейк Честърфийлд. Някога ми се доверяваше.
Чувствата на баба й бяха наранени, но това не извиняваше грубостта й.
— Да, аз наистина разчитах на теб — каза Марджъри спокойно, — но когато бях дете.
— О, извинявай, забравих, че си надживяла нуждата от помощта на една стара жена. Каква полза от сакат човек!
Марджъри въздъхна.
— Извинявай, аз наистина имам нужда от теб, но защо се държа така ужасно в банята?
Гербът на Локсбърг удари шумно бюрото.
— За какво говориш?
— Ти ме постави в неудобно положение пред всички, които познавам — от устата й бързо се изплъзнаха думите, които бе обмисляла: — Достатъчно съм голяма, за да бъда стара мома. Наистина мога да се справя с Честърфийлд, както се справих с тези преди него.
— Разбира се, че можеш — изражението на баба й омекна. — Аз съм една шумна старица, която те обича повече, отколкото Боу обича поредица печеливши карти — очите й се напълниха със сълзи.
Чувството за вина заглуши думите, с които Марджъри искаше да се защити. Тя се надигна объркана и тръгна към тоалетната масичка. Рубиненочервеното шише го нямаше. Потърси го, но видя, че парчетата от червеното стъкло премигваха на светлината от огъня в камината. Коленичи и ги събра.
— Защо го мразиш толкова?
Баба й подсмърчаше в дантелена кърпичка.
— Не забравяй, че той е пионка в ръцете на баща ти.
— Същите бяха и останалите.
— Как смее той да бъде толкова дързък? Онези истории за забавляване с леки жени и за развличане с младежи трябва да са верни. За какъв се смята той, като те сравнява с онази прословута шотландка, която дядо му държеше в дома си? Алексис Стюърт! — тя потрепера. — Отвратително!
Марджъри усети съчувствие към Блейк Честърфийлд. Тя познаваше жестокостта на клюките. Дори и да имаше прегрешения, това не влизаше в работата на всеки.
— Сигурно знаеш, че той не е тук по своя собствена воля.
— Трябвало е да използва предимствата си. Баща му би могъл да купи и продаде сто такива като Джордж Ентуисъл. Чудя се какви доказателства има против момчето — тя въздъхна. Териерът скочи в скута й. Херцогинята разсеяно го погали по ушите.