След като беше яздил шест часа в снежната буря, той имаше намерение да получи лично от управителката на пощенската станция в Бат благодарности, които да го задоволят. Като докосна с пръст кървящия разрез на бузата си, попита:
— Как е нашият пациент?
Тя се сепна. Главната счетоводна книга се затвори и падна на пода. Като скочи на крака, Марджъри каза:
— Таг е по-добре, но какво се е случило с вас? — и пристъпи към него.
От милата загриженост челото й се набразди. Той си помисли, че трябва да се чувства виновен за това, че я лъжеше, но съчувствието й му беше толкова приятно. Не можеше да изпусне тази възможност.
— Този Дрюмон има ужасен десен удар.
— О, трябвало е да го избегнете.
— Не бях достатъчно бърз.
— Предполагам, че сте го предали на господин Неш. По-малко от двадесет и четири часа преди тя да се разтопи в ръцете на Блейк. Какво, по дяволите, се беше случило? Дрюмон можеше като нищо да остави у Блейк дупка колкото монета от шестдесет фунта, без да я е грижа.
— Не, пуснах го.
— Какво сте направили? Изпратих ви там, за да…
— Извинете, но ние възстановихме по-голямата част от пощата — той извади смачкано писмо с разчупен печат, носещо емблемата на Локсбърг. — Достатъчно изплаших Дрюмон.
Марджъри се втренчи в плика, на който нямаше никакъв адрес.
— Отсега нататък — заяви Блейк, нетърпелив да привлече отново вниманието й, — Дрюмон ще практикува занаята си на Грейт Норт роуд, вместо на Хаунслоу Хийт.
Тя сви писмото на топка и го хвърли в огнището.
— О, това вече е нещо!
Кръгът, който образуваха устните й, беше достатъчен, за да накара един монах да обмисли повторно решението си.
— Значи одобрявате това?
— Да. Постъпили сте най-правилно.
„Търпение — казваше си Блейк. — Ти я накара да усети желание, а сега е объркана. Изчакай малко и тя ще скочи в ръцете си като опитомена корабна котка.“
— Ъ… да, това беше идея на Таг — под влияние на брендито и на топящия се лед от измръзналите места. Той каза, че Пондз ще използва инцидента с Клод Дрюмон против вас.
Тя се усмихна нежно.
— Той знае какво иска. Пондз би направил всичко, за да ме злепостави. Той желае да получи моя пост и затова обича да създава неприятности.
Блейк се зачуди защо мисълта за проблемите с пощата я правеха толкова неутешима. Бракът й с Блейк Честърфийлд беше толкова близо!
— Няма да се стигне дотам, управителке на пощенската станция, но дори да се стигне, аз ще ви защитя.
Тя нервно погледна ръцете си. Меката светлина превръщаше косата й в златна корона. Той отново се сети за корабната котка. Изведнъж се зарадва, че косата й не беше червена. Марджъри вдигна очи и плъзна поглед по лицето му.
— Трябва някой да се погрижи за тази рана.
Това, че не предложи сама да му окаже помощ, говореше много за чувствата й. Ако намесващата се във всичко Роуина се беше опитала да замрази сърцето на Марджъри, той щеше да заточи старата вещица в колониите. Само веднъж да успее да получи подписа на Марджъри и да я вкара в леглото си. Не беше задължително това да стане в този ред.
— Това е само одраскване — каза той, като се надяваше, че тя ще спори.
Тя го погледна изпод извитите си мигли.
— Не боли ли?
Той вдигна рамене, като се наслаждаваше на нейното приближаване и отстъпване.
— Не толкова, колкото ще боли, ако ме закърпи…
— Евърсън?
Ако се надигнеше на прекрасните си крачета и тръгнеше към него, помисли си той, щеше да я компрометира веднага.
— Моят слуга. Той шие кожа така, сякаш е платно.
— О, тогава ще ви остане белег.
— Едва ли.
— Да, и при това много лош, сигурна съм. Бих могла да повикам доктора веднага.
Щеше да я накара сама да го зашие, дори ако трябваше да стои тук цяла нощ и да си говори с нея.
— Може би ще мога да ви позашия малко — тюркоазените й очи все още избягваха неговите. — Тогава няма да носите следите на Дрюмон или Евърсън.
Той се опита да си спомни дали беше ухажвал някога стеснителна жена. Или жена с ум. Здравият разум му поде, казваше да я накара да забрави за целувката. Мъжките пориви изискваха да й даде втори урок, но други мисли се намесваха. Той се беше надявал, че ще ухажва Марджъри Ентуисъл. Красотата и чувствеността й щяха да задоволят низките му потребности. Но не беше предвидил трепета от прегръдката или удоволствието от опознаването на тази жена.