— Тъй като вие ми предлагате, по-скоро бих носил следите, оставени от вас — той почти задуши смирените думи.
— О, много добре!
Тя се втурна към вратата и извика една слугиня. Блейк високо оцени стратегията си. Все още се поздравяваше за хитрата си тактика, когато тя се върна с кутия принадлежности за шиене.
— Седнете тук, на светло — посочи му тя един стол близо до голям разклонен свещник.
— Това можем да го свършим и прави — споменът за онази любовна игра го възпламени.
На лицето й разцъфна руменина.
— Не съм достатъчно висока — очите й широко се отвориха, а извивката на устните й се превърна в усмивка. — Никога не съм си помисляла, че мога да кажа подобно нещо на някого.
— Ръстът ви е идеален за мен — каза той тихо, но отпъди романтичните си мисли за по-късно. Ако не проявеше голяма съобразителност сега, Марджъри Ентуисъл щеше да избяга отново. Като се настани удобно на едно кресло със странични облегалки за главата, той каза:
— Говорете си каквото искате, управителке, само не ме зашивайте с розов конец.
Тя се засмя и започна да рови в кутията с конците.
— Какво ще кажете за зелен, за да подхожда на очите ви? — тя вдигна един конец. Цветът му напомни за гората край река Джеймс.
Като се постара да изглежда безгрижен, отговори:
— Зеленият цвят включен ли е от господин Неш в правилника за облеклото?
— Бъдете сигурен, че ако не е, целият Бат ще научи за това.
— Как?
— Той ще разлепи афиши навсякъде.
— Представете си — каза Блейк — един мъж да прибави ново правило към тези на Неш!
— Една жена вече направи това.
— Вие ли бяхте тази жена?
Устата й се затвори бързо, като черупката на мида, но той се досети за отговора.
— Кажете ми какво направихте.
Трябваше й цяла вечност, за да вдене иглата. Когато се обърна към него отново, беше единствено управителката на пощенската станция в Бат и нямаше нищо общо със свенлива котка.
— Това беше много отдавна и не беше никак приятна история, за да я повторя някога пред някой посетител.
— Аз не съм посетител, Марджъри. Тънките й пръсти докоснаха бузата му.
— Стойте мирен или ще останем тук цяла нощ — очите й срещнаха неговите. — Ще бъде болезнено.
Той не помръдна, докато тя работеше с иглата, но мислите му се въртяха като водовъртеж. Близостта й имаше благотворно въздействие върху сетивата и отклоняваше съзнанието от болката, която му причиняваше. Шията й ухаеше на лавандула, а дъхът й на мента! Тя не се гримираше по модата, а беше нанесла върху страните си само лека пудра, под която надничаше тук-там по някоя луничка. Той жадуваше да прокара пръст по елегантната извивка на носа й и да проследи нежните линии на устните й. Розовото връхче на езика й се показа, когато завърза първия възел на конеца. О, какво можеше да направи той с този език!
Тя премита объркана.
— Удоволствие ли ви доставя това?
Ако й отговореше правилно на този въпрос, щеше да побегне като вихър. Като се изкашля, за да разкара буцата в гърлото си, той успя да отговори:
— Мисля си какъв късметлия съм, че вие, а не Евърсън държите иглата.
— О!
Той долови разочарование във възклицанието и видя как по челото й се появиха малки бръчици. Котката беше излязла от скривалището си и той имаше намерение да й даде малко от примамката.
— Справяте се чудесно.
— Как разбрахте? Може да ви пришивам ухото към бузата.
Той се изсмя.
— Не мърдайте — очите й проблеснаха весело. — Ако помръднете отново, ще ви зашия нескопосано и ще приличате на закърпена пелерина.
Погледът му попадна на гърдите й.
— За флотата това не е беда.
Тя пое дълбоко въздух.
— Флотата е случила с вас. Смятам, че сте чудесен офицер. Сигурно изгаряте от нетърпение да се върнете към командуването си.
Той изгаряше от по-голямо нетърпение — да я постави на брачното ложе.
— Не особено.
— Държахте се прекрасно с момчетата. Благодаря ви още веднъж.
Издутите му от гордост гърди срещнаха отпора на копчетата му. Той усети изведнъж как желанието се стрелва към слабините му, но благоразумно скръсти ръце в скута си.
— Не е нужно да ми благодарите, нали ще ходим да танцуваме. Спомняте ли си?
Тя взе ножиците и с финален жест клъцна конеца.
— Ще ви чакам в Уилтшър, но не трябва да се опитвате да ме целувате повече. Вие сте един временен посетител в моя живот, нали помните?
„Остави това“ — отвърна й Блейк мислено. Той възнамеряваше да я целува от главата до петите, на всяко място между тях.
— Не бих си и помислил за такова нещо, управителке на пощенската станция в Бат.