— Той е толкова честолюбив — каза Марджъри.
— А ти не си ли? Или му липсва нещо, или е допуснал някаква голяма грешка, иначе баща ти нямаше да го улови — Боу Неш спря да говори, за да представи херцога на Кливлънд, който водеше лейди Шеридан към дансинга.
— Той постоянно дрънка, че ще се ожени за теб.
Марджъри беше задушена от познато безсилие.
— Знам — каза тя.
— Какви доказателства може да има баща ти срещу наследника на Честърфийлд? — прошепна Боу със страхопочитание и смущение в гласа си. — Това е толкова объркващо.
— Какво наистина? — промълви тя, като гледаше как лорд Блейк се покланя на дамата си. Как беше станало така, че един толкова почитан мъж, с такова стабилно положение в аристокрацията на Англия, беше попаднал под робството на баща й? Тя огледа изпитателно едрото му тяло и аристократичните му черти, за да открие макар и най-малък недостатък. Не откри нищо, а само един скандално красив подлец.
Музиката заглъхна. Той пое ръката на графинята в своята и изведе от дансинга дамата си, която каза нещо, като изви шия. Той се засмя и златният ширит на раменете му се разлюля. Прошепна й отговора си, като се наведе по-близко до нея. Възрастната жена го стрелна с недоверчив поглед, след което вдигна ветрилото към устните си, за да прикрие самодоволната усмивка.
Боу изливаше негодуванието си до Марджъри.
— Ако главнокомандуващият — изрече ядно той — продължава да пръска още от този честърфийлдски чар, жените ще започнат да припадат по местата си.
— Така е — съгласи се Марджъри и огледа набързо залата. — Лейди Шеридан мига толкова бързо, че чак бенката на бузата й се тресе. Кливлънд смята, че флиртува с него.
— Лорд Блейк каза на всички, че ще се ожените след месец.
Марджъри едва не изпусна чантичката си.
— Как смее този празнословен нахалник да прави подобно признание! — сега той с положителност щеше да загуби гордостта си. — След един месец той ще се люшка на… — тя спря да говори, тъй като съзря госпожа Сърли на една ръка разстояние, с присвити малки кръгли очички и ухо, нададено към техния разговор. А още по-лошо беше, че Тобаяс Пондз стоеше до нея. В рязаното си палто от тъмнокафяво кадифе той приличаше повече на безгрижен благородник, отколкото на мързелив измамник, който би прибегнал до коварство, за да стане управител на пощенската станция в Бат.
Боу погледна Марджъри, а след това проследи погледа й. Забеляза съпругата на баронета Сърли с компаньона й.
— Никакво подслушване тук! — заповяда той. — Това е удоволствие за любопитни гарги и кучки.
Госпожата на баронета Сърли се опули.
— Добре, никога няма да го правя — и си тръгна с високо вдигната брадичка. Тобаяс остана на мястото си със сериозно изражение. Като сложи ръка на устата си, Боу прошепна:
— Не се тормози, скъпа Марджъри. Няма да танцуваш никъде с лорд Блейк, тук също. Освен ако не си променила намеренията си, откакто ми изпрати бележката.
Преди няколко часа беше искала да танцува с Блейк Честърфийлд. Дори си беше облякла най-красивата рокля. През целия ден мислите й бяха насочени към него. Той беше човек, видял много страни, и имаше чувство за хумор. Тя си беше въобразила, че могат временно да станат приятели. Колко глупаво от нейна страна!
— Марджъри?
— Не, не съм променила намеренията си.
— Това е добре — извика Боу. — При новото положение на нещата го очакват още четири графини.
За Марджъри отмъщението имаше по-сладък вкус от пунша. Планът й да даде урок на лорд Блейк успяваше.
— А колко са баронесите?
Самонадеяна усмивка цъфна на лицето на Боу.
— Пет — каза той.
— Толкова ми харесва вашата привързаност към правилата.
— Ти, скъпа моя, измисли новото. Аз само го прокарах. А когато започнат народните танци, ще отведа лорд Блейк в игралната зала. Тютюнът и пируването имат способността да разтоварват мъжете — и като отпусна брадичката си, каза тържествено: — Иска ми се да разбера какво цели този Честърфийлд.
— Той е отчаян.
Блейк не изглеждаше отчаян, когато няколко минути по-късно повери графинята на грижите на Боу. Като тракна токовете си и се поклони ниско, каза:
— Беше удоволствие за мен, госпожо.
Тя се изчерви, а проницателните й сиви очи срещнаха погледа на Марджъри.
— Лорд Блейк тъкмо ми съобщаваше радостната новина. Толкова е естествен. Дори ми каза как е получил тази ужасна рана.
От мястото си зад Боу Тобаяс погледна свирепо Марджъри и каза:
— Осветлете ни, лорд Блейк, за вашата контузия.
„О, боже! Тобаяс беше разбрал за обира. Но как? От кого? Не, не може да знае — реши тя. — Той е прекалено голям самохвалко, за да се преструва на срамежлив. Ако беше научил за обира на пощата, щеше да е разпространил историята като чума. Той просто се опитва да ме смути.“ Като се обърна към групата, каза: