— Дай ми този годежен документ — Боу го грабна от объркания Мегрет и го зачете бързо. След това се усмихна и намигна на Марджъри.
— Нужен е подписът ти.
След като се поуспокои, тя стисна кръглия часовник, който висеше на верижка на кръста й. Леките вибрации на този отмерващ времето предмет сякаш погъделичкаха влажната й длан. Злокобно завъртане на шпори и приглушен шум от ботуши отекнаха по каменния под. Тълпата започна бавно да се разрежда. Стъпките се приближаваха в такт с цъкането на часовника.
Страхът у Марджъри й подсказа, че не трябва да мисли за приближаващия се мъж, но силата, нараснала от решимостта да ръководи собствения си живот, задуши импулсивното малодушие. Нямаше причина да се страхува — баща й не можеше да я застави да се омъжи. Беше се опитвал и преди, но без успех.
Тя изправи рамене и се обърна да посрещне противника си с вдигната глава. Някакво лошо предчувствие накара косата й да настръхне. Мъжът, който прекосяваше залата, също като нея се извисяваше над тълпата. Блейк Честърфийлд!
По лъскавата му черна коса, събрана на тила по модата, личаха очертанията на току-що свалена шапка. Черните му мустаци потвърждаваха славата му на донжуан. Аристократичният му, издигнат в горната си част нос и твърдите линии на красивите му скули бяха силно подчертани от зелени очи, блеснали от решителност. Тази благородна брадичка, типична за седемвековния английски род Честърфийлд, носеше същата трапчинка като на известния предшественик, който се беше сражавал рамо до рамо с Вилхелм Завоевателя. Високите до бедрата ботуши бяха покрити с бял прах. Велурените панталони, стигащи до колената, подчертаваха стройните му бедра и мускулестите хълбоци и наподобяваха втора кожа. Той свали наметалото си и откри снежнобяла риза с бухнали ръкави. Разтворената жилетка от тревистозелен атлаз, избродирана с инициалите на рода Честърфийлд, прилепваше към широкоплещестото тяло. Той прекоси залата със силните си крака, подхождащи по-скоро на ездач, отколкото на морски офицер. Идваше към Марджъри.
Той можеше да е потомък на една от най-старите английски фамилии и обект на обожание на жените от Бостън до Барцелона, но за Марджъри този Блейк Честърфийлд беше само най-новият коз в унизителната сватовническа игра на баща й. Защо тогава беше изплашена?
Докато той се приближаваше, тя потърси по лицето му следи от настроението му, някакъв ключ за разгадаване характера на мъжа, който беше не само наследник на херцогска титла, но и най-почитаният офицер в кралската флота. Откри ги, когато погледът му срещна нейния. В очите му проблесна силна злоба.
По гърба й полазиха студени тръпки. Завладян от фикс идеята да й избере съпруг, баща й беше заложил като миза един благородник с право да бъде член на Камарата на лордовете. Един вбесен благородник. Залогът този път беше висок, много висок наистина. Усети съчувствие към този Честърфийлд, който не беше дошъл в Бат по своя собствена воля. Какво беше сторил, за да попадне в капана на лукавия й баща?
Съчувствието изчезна. Всеки мъж имаше слабо място. Още при първата им среща тя щеше да даде на този „шедьовър“ да разбере, че мисията му е обречена на провал. Като застана до Боу, тя уверено се приготви да приеме ролята на почетна домакиня.
Боу Неш кимна царствено.
— Добър вечер, лорд Блейк. Добре дошли в Бат.
— Да, да, Честърфийлд. Винаги има място за един защитник на кралството — каза принцът и като се засмя и размаха пръст, добави: — Но трябва да смените тези ботуши, иначе Неш ще ви изпрати в обора. Нашият „крал“ на Бат е много педантичен по отношение на облеклото.
Лорд Блейк застана дръзко до Марджъри. Колелцата на шпорите му престанаха да се въртят.
— Благодаря, Ваша милост, за предупреждението, но нямам намерение да оставам за дълго.
Неговият плътен баритон сякаш лъхна косата край слепоочието й. Защо трябваше да застава толкова близо?
— Извинете ме за лошите обноски, господин Неш, но да си призная, нямах търпение да се срещна с годеницата си.
Тя се почувства като в капан и осъзна, че този красив мошеник имаше намерение да я постави във възможно най-неизгодно положение. Отдръпна се инстинктивно от него, но една студена ръка докосна голото й рамо.
— Добър вечер, лейди Марджъри.
Въпреки че го познаваше само по име, тя не беше очаквала да бъде толкова нагъл. Дългите му пръсти, поставени небрежно на рамото й, бяха отпуснати, но палецът му настойчиво се притисна в гърба. Тя би се отказала с удоволствие от поверения й маршрут Бристол-Бат за доставяне на пощата, за да разбере какви бяха истинските му мисли.