— О, недейте да вярвате на нито една дума на лорд Блейк. Той е пълен с истории като лодка на рибар след богат улов.
Блейк скръсти ръце и се отпусна на един крак. Като се усмихваше ласкаво, оглеждаше всяко лице от малкия кръг. С изключение на лицето на Марджъри. Зад гърба й подрънкваха лорнети и избухваше смях, но в тази малка групичка царуваше напрегната тишина. Защо лорд Блейк я пренебрегваше? Той трябваше да е като останалите, които баща й беше изпращал. Трябваше да играе ролята на ухажор и да мърмори добродушно за това, че не може да танцува с нея. С внезапна тревога зачака да чуе историята за неговата храброст.
Той се засмя ехидно и докосна зашитата си буза.
— Много добре. Знам кога могат да ме хванат неспособен да отговоря на десен удар. Позволете ми най-напред да поясня, че съм бил прекалено дълго в морето и затова съм все още непохватен на сушата.
— Като ви гледа как танцувате, човек не би се досетил — сряза го Марджъри и се ядоса на себе си за превзетата реплика.
— Представете си — изчурулика като птичка графинята и развя ветрилото си — той се е срязал върху изтривалката за обувки и имаше доблестта да си го признае. Повечето мъже ще скалъпят най-невероятна история за героизъм.
Вината, която Марджъри беше усетила преди, я обзе отново с пълна сила. Той не беше разкрил тайната на обира. Изглеждаше също и примирен с установения ред за танците. Но все пак това не извиняваше лъжата, която й беше казал.
— Лейди Марджъри му зашила раната. Нали вие я зашихте? — добави графинята.
Поток от звуци на флейта дадоха сигнал за следващия танц.
— Извинете ме — промърмори Боу пред стиснатите си устни и тръгна през тълпата.
— Изненадан съм, лейди Марджъри — каза Тобаяс, — не знаех, че практикувате това женско изкуство — бродерията.
Тъй като беше станала център на внимание, Марджъри знаеше, че трябва да отговори нещо. Погледна Блейк продължително. Той не гледаше към нея. Какво ставаше с него? И толкова ли беше интересна перуката на графинята, че продължаваше да я гледа вместо Марджъри? Тъй като беше станала още по-неспокойна, тя каза:
— Това, на което се поряза, беше моята изтривалка за обувки. Най-малкото, което можех да направя, беше да се погрижа за раната. Нали така, лорд Блейк?
Като гледаше право напред, той се усмихна.
— Чудесно описание на нашата среща, скъпа моя, като се има предвид, че сме в смесена компания.
Жените се закискаха като момичета, а Марджъри кипна. Боу се върна при тях заедно с жената, която стоеше начело на следващата група. Без да погледне Марджъри или да направи някакво движение към нея, лорд Блейк застана мирно.
— А, Неш — каза той величествено, сякаш беше крал по време на парад, — виждам, че сте ми довели още една жертва. Приятно ми е, госпожо.
Боу дръпна силно жилетката си.
— Позволете ми да ви представя лейди Маркам, графиня на Уелс.
Въпреки годините си, които според слуховете бяха седемдесет, графинята направи грациозен реверанс.
— Милорд — каза тя, като се изправи. — По дяволите новия протокол на господин Неш. Много се радвам, че се запознахме, лорд Блейк, но съм абсолютно сигурна, че ще предпочетете да танцувате с лейди Марджъри, вместо с една стара жена.
Часовникът на времето сякаш спря и той обърна главата си към Марджъри толкова бавно, че тя имаше безкрайно дълго време да предусети изражението му. „Той е наистина красив“ — мислеше си в очакване на мига, когато погледите им щяха да се срещнат. Тъй като очакваше победоносен поглед, тя беше неподготвена за студения блясък на зелените му очи. Настроението й се повиши отново, защото негодникът беше вбесен от нея. Алилуя! Тя обърна главата си настрани и се усмихна невинно. Той остана неподвижен.
— Много мило от ваша страна, лейди Маркам, но моята годеница има цял живот пред себе си да танцува с мен. Нали, скъпа?
— О — възкликна Марджъри надуто. — Наистина животът е пред мен. Вървете, лейди Маркам, защото маркизът ще ни напуска скоро.
Гневното му изражение я удари като плесница. Интимното ухажване беше скандално. Боже, мили боже, той беше бесен! Тя се беше включила в играта му и го беше надхитрила. Но това не му харесваше. Той се надвеси близо до нея. Дъхът му погъделичка ухото й, а мустаците — бузата й.
— Вярно е, че напускам Бат, но с вас.
Тя не успя да скрие руменината, която изби по лицето й.
— Да се надяваме, че умът ви отговаря на наглостта ви, милорд.