Отдръпвайки се от нея, той я погледна безочливо. Лейди Маркам се усмихна многозначително. Тобаяс се намръщи сконфузено. Съпругата на баронета Сърли въздъхна. Марджъри установи с ужас, че лорд Блейк по-скоро играеше прелъстителска игра, отколкото участваше в спор. Боу избухна, а челюстите му се разтрепераха.
— Престанете с това измамничество, лорд Блейк! Целувките и други подобни форми на изразяване на любов са строго забранени. Няма да ви бъде позволено дори и да танцувате с нея.
— Престанете, господин Неш — запротестира лейди Маркам. — Това ново правило е абсурдно и ни кара да се отегчаваме до смърт. И едва ли е уместно в случая, след като лейди Марджъри и лорд Блейк са сгодени. Те трябва да танцуват.
Марджъри едва не изстена. Щеше да й бъде ужасно трудно да се измъкне с финес от брачния капан, ако това беше предрешен въпрос.
— Моля ви, не причинявайте смут, лейди Маркам! — каза Марджъри. — Лорд Блейк е свикнал да танцува с много жени.
Лорд Блейк стисна здраво ръката на графинята.
— Не корете прекалено много Неш, лейди Маркам, защото аз много бързо научих, че без неговата дисциплина Бат би се превърнал в свърталище на порока. Направете ми честта, моля.
Той поведе дамата си към дансинга и зае най-предното място, сякаш всичко беше наред.
— Чашата ти е почти празна, Марджъри — каза Боу и протегна ръка. — Хайде, позволи ми да те придружа до купата за пунш.
Изтощена, Марджъри му позволи да я отведе. Докато се движеха през навалицата от познати лица, тя кимаше с глава като кукла и говореше безсмислени неща относно предложения закон за хазарта, заминаването на принца на Уелс и повторното павиране на пътя за Лондон. Тя се абстрахира от коментарите за женитбата й с Блейк Честърфийлд. През цялото време мозъкът й прехвърляше възможните причини за неговия гняв. Нека се гневи колкото си иска! Тя си имаше собствен живот в Бат и ако всемогъщият лорд Блейк си мислеше да я лиши от него, очакваше го голямо разочарование. Като се почувства по-добре, отпи от подобието на ликьор с есенция от плодови костилки.
— Вярвам, че ще мога да ги накарам да изсвирят още някой менует — каза Боу и тръгна бавно към галерията на музикантите.
Втренчена в питието със силен бадемов аромат, Марджъри се закле да отбягва ухажора, който я объркваше. Но в момента, когато съзнанието й се отклони от клетвата, вниманието й се насочи към дансинга. Като се усмихваше безгрижно и се движеше с грация на кавалер, той изпълняваше съвършено стъпките на менуета. Това наистина бяха крака на моряк. Той сякаш поглъщаше вниманието и се подхранваше от него. Дали не го беше подценила? О, да, призна си тя, ужасно много!
Блясък на оранжев атлаз привлече погледа й. Като се обърна наляво, забеляза Едуард Лафингам, който се беше втурнал към нея. Шивач по професия и кавгаджия по природа, той беше почти последният човек, с когото желаеше да разговаря. Беше се натруфил с крещящ костюм, а косата му се показваше като букет лалета под напудрената му перука на етажи.
— Лейди Марджъри — избухна той, — трябва да разговарям с вас за пощата.
Макар и да разбра, че това начало предвещаваше неприятност, тя прие безопасната тема за работата й.
— С какво мога да ви помогна?
— Този нахакан малък пощальон не идва да вземе писмата ми — каза шивачът, като се изпъчи.
Тя остави чашата си.
— Това момче е Камбърленд Стоукс и не е минавал покрай вас, защото сте му отказали да платите пощенските разноски на писмата за Лондон.
— Трябва да се плаща от другата страна! — и като се хилеше самодоволно, добави: — Освен ако не сте поели в ръцете си променянето на закона.
Горкият Камбър често си беше навличал гнева на този мърморещ нехранимайко. Марджъри изпита непреодолимо желание да го нарече „егоистичен грубиян“, но обиждането не беше отговор. Ревностните клюкари на Бат щяха да разпространят слуха, че тя не може да се справя с работата си. Дори и сега разговорът й с Лафингам беше започнал да привлича вниманието на някои. Лейди Шеридан и госпожа Сърли се провряха по-близо. Появата на Джулиана Пепджой даде на Марджъри смелост.
— Знаете много добре, че не съм променила закона, нито съм го пренебрегнала! — и като сниши глас, добави: — Вашите писма бяха отхвърлени от търговския ви агент в Лондон. Господин Стоукс ви уведоми за това, когато върна последната връзка, и то при значителни разходи от моя страна.
Очите му изпъкнаха още повече. Смешната му перука се плъзна назад по челото и разкри червена като морков коса, която бе във фрапиращ контраст с костюма му.
— Дадох му по четири пени за всяко писмо, когато ги донесе. Потърсете монетата ми в джобовете на това момче. Ще я намерите там.