В Марджъри се надигна желание да защити служителя си.
— Това е сериозно обвинение, господин Лафингам. Камбър Стоукс не е крадец.
— Аз пък ви казвам, че е. Ако ми беше изпросил няколко монети, както майка му имаше навика да прави, щях да му дам едно пени, тъй като съм щедра душа.
„Щедра!“ — помисли си тя. Този противен скръндза беше свикнал да зачерква адресите и да използва пликовете повторно. Но независимо от методите му, тя щеше да се овладее и да не избухне.
— Сега не е нито времето, нито мястото за делови разговори, господин Лафингам — каза тихо. — Ще проверя как стоят нещата и ще ви се обадя утре.
Осъзнал изведнъж присъствието на страничните наблюдатели, той каза:
— Добре, до утре тогава — и като намести перуката си, се отдалечи.
Мястото му беше заето веднага от Тобаяс Пондз.
— Когато стана управител на станцията, ще върна този Стоукс на улица „Лилипут“ заедно с всички останали просяци и крадци.
Тъпото му изявление изчерпа търпението й. Достатъчно наглост беше видяла от вятърничави и арогантни мъже.
— Ще станете управител, когато минералните извори пресъхнат.
Той се усмихна подигравателно и хвана широките ревери на палтото си. Познат пръстен с диамант проблесна на малкия му пръст.
— Не е необходимо да се обзалагам с вас.
— Вярно е — сряза го тя. — Защото винаги губите.
— Ще заложа повече от вас.
— Вие никога няма да можете да предложите комисионна колкото мене, но можете да опитате.
Джулиана Пепджой застана между тях.
— Вървете си, Тобаяс, или ще кажа на господин Неш, че не давате път на дамите.
Той се завъртя бавно и си тръгна тежко, като краищата на горната му дреха се полюшваха. Джулиана хвана Марджъри под ръка.
— Този притежава наглостта на носач на столове колички.
Марджъри въздъхна и я погледна.
— А ти имаш чудесна огърлица.
— Нова е — каза Джулиана, като се усмихна гордо. Марджъри си спомни за бижутата, които някога беше притежавала. Въпреки това не съжаляваше много. Загубата на скъпоценните камъни на майка й беше ценен урок за мъжете и за самата нея.
— Хайде да се оттеглим на масата за дами, за да разкажеш как успя да превърнеш двойка кози в огърлица от сапфири.
Джулиана въздъхна срамежливо.
— Разбира се, но ти трябва да ми разкажеш всичко за лорд Блейк. Смятам, че той е агнешка кожа, великолепна агнешка кожа…
Блейк усети, че лицето му ще се напука, ако трябва да се усмихне още веднъж на някоя превзета госпожица или на развълнувана възрастна дама. По дяволите тази дръзка Марджъри Ентуисъл и нейният високомерен покровител! Ето защо тя прие с готовност поканата му за тази вечер! През цялото време е знаела, че няма да може да танцува с нея. По дяволите Неш и неговият обществен ред! Проклета да е Маргюри, че не го предупреди. „Проклет да съм и аз, че я подцених“ — помисли си той и се закле никога повече да не го допуска. Знаеше как да я постави на място. Щеше да се опита да спечели преимущество! О, да, неговата малка управителка на пощенската станция щеше да получи удар, а Боу Неш се нуждаеше от един урок.
Един час по-късно, когато държеше още една печеливша ръка карти, Блейк вкуси с наслада от отмъщението. Този Пондз и шивачът Лафингам бяха оставили по четиристотин лири. Блейк не можеше да загуби с партньор като „краля“ на Бат. Пондз и Лафингам бяха като гълъбчета, готови да кълват. Като се почувства безкрайно доволен, Блейк стисна със зъби квадратния край на пурата и се загледа в печалбата си, като я оцени на почти хиляда лири. Пондз се облегна на стола.
— Лорд Блейк, тъй като с вашата управителка сте определили датата на сватбата, аз бих се радвал да напечатам съобщенията. Печатам всички програми за Марджъри. Лафингам и Неш могат да гарантират за качеството на моята работа.
Неш, съвършеният комарджия, не отклони вниманието си от картите.
— Хайде да не бързаме, Тобаяс. Този годеж е нещо сериозно и твърде лично.
Печатарят се дръпна назад като ужилен. Шивачът замига и отклони ненаситния си поглед от купчината жетони на Блейк.
— Мислех си, че този годеж е една шега също като останалите — а след това добави без заобикалки. — Нали няма да се заробвате наистина с тази жена?
— Млъкни! — намеси се Неш.
— Има различни видове обвързване, както знаете — отговори Блейк.
Като погледна Блейк, шивачът каза:
— Тя има език и държание на усойница. Пондз може да гарантира за това.
— Честърфийлдови знаят как да укротят жените — измърмори Блейк и се зачуди какво беше причинило враждата между Пондз и Марджъри. Сигурно не пощата — не, ако Марджъри покровителстваше бизнеса на Пондз. Лафингам облегна лакти на масата и се надвеси към Блейк.