— Хваща крадци и просяци от „Лилипут Ели“, като това момче Камбър, а след това ги облича в ливреи и ги изпраща сред порядъчните хора. Това прави тя.
Картите на Неш изплющяха с лицевата си част към кечето. Спокойната му физиономия изчезна.
— Лафингам — изрева той. — Как се осмеляваш? Нямаш никакво основание да критикуваш лейди Марджъри. Тя е ангел на милосърдието.
Пондз наблюдаваше промяната и се усмихна така, сякаш беше доволен. Защо? Какво беше казала Марджъри? Че печатарят искаше нейната служба?
Червендалестият шивач облиза устни.
— Може би съм се обадил не на място, но трябва да ви кажа следното — той размаха ръка, като глупаво разкри картите си. — Тя не трябва да се занимава с мъжка работа. Когато Пондз стане управител на пощенската станция, ще се забележи подобрение в работата при пристигането и изпращането на пощата.
Блейк полюбопитства:
— Какво се случи между вас и лейди Марджъри и за какъв крадец ставаше дума?
— Сигурен съм, че това е недоразумение — каза Боу — и е съвсем очевидно, че е делови въпрос, засягащ само лейди Марджъри и Лафингам.
Марджъри — жена на бизнеса. Това му изглеждаше все още странно. Но тогава животът му беше взел странен обрат, нали?
Събрал смелост, шивачът отговори:
— За онзи Камбър Стоукс, ето за кого. Кръвта си е кръв, винаги го казвам. Той не е по-добър от крадливата кучка, която го е родила.
Камбър крадец? Когато Блейк беше загубил равновесие и разрязал бузата си, доброто момче почти се беше разплакало. Момчето не беше толкова нечестно, че да краде.
— Разговаряли ли сте с лейди Марджъри за момчето? — попита Блейк.
— Накратко — отговори шивачът. — Трябва да ми докладва утре сутринта.
Блейк имаше намерение да бъде там.
— Тогава съм сигурен, че ще го направи.
— Аз не съм сигурен, че ще прекратя това — каза Неш с безизразно лице. — Твой ред е, Тобаяс.
Лафингам, който държеше последните си две карти, така сякаш бяха талисман срещу таласъми, се усмихна и избърса потта от челото си. Пусна валето.
— Ура! — изкрещя Неш, като пусна осмица. — Нека да видим този поп, партньоре!
Приятно усещане мина през Блейк.
— Ако настоявате, партньоре — с едно плавно движение той постави попа, отмести девятката встрани и изигра последната си карта, дамата, и последните си козове. Един портиер мина, като издрънча с камбана, за да даде сигнал за последния танц.
Блейк издиша дима от пурата и премести спечелените пари към Неш.
— Какво означава това, Честърфийлд? — попита Неш, като погледна жетоните.
Като се почувства ужасно доволен, Блейк каза:
— Бих желал да дадете поръчка на Лафингам да ушие нови пелерини, вълнени и топли, за всички момчета от пощенската станция. А останалите дайте на любимото си благотворително заведение.
Неш зяпна от изумление. Шивачът въздъхна с облекчение, като разбра, че може да върне част от парите си. Пондз прехапа устни, а очите му се зареяха в пространството. В очите на Блейк той изглеждаше хитрец.
— Пондз — обърна се към него, — не е нужно да кроиш планове, как да злепоставиш Марджъри. Тя скоро ще отстъпи поста си.
Печатарят погледна Блейк със свиреп поглед.
— Пререканията ми с Марджъри са си лично моя работа.
— Още една интрига от твоя страна, Пондз — предупреди Боу, — и това ще стане вече моя работа!
Камбаната удари отново. Блейк се изправи, като се извини. Когато влезе в главната зала, той потърси Марджъри. Тя вървеше под ръка с един възрастен мъж, който изглеждаше познат на Блейк. Навярно беше прекарала последните два часа в танцуване с всеки, който я беше поканил.
Блейк се спря на дансинга, кипящ от яд.
— Здравейте, Марджъри… скъпа.
Тя пое дълбоко въздух и гърдите й се надигнаха предизвикателно. Партньорът й сякаш нищо не забеляза.
— Аз съм фелдмаршал Уейд. На вашите услуги, милорд.
Блейк знаеше за известния строител на пътища — парламентарист — и се надяваше, че този мъж не беше решен да охранява Марджъри като Неш. Като се усмихна сърдечно, Блейк хвана ръката й.
— Ако не възразявате…
Уейд кимна разбиращо.
— Разбира се, че ще желаете да танцувате с вашата годеница.
Тя се опита да издърпа ръката си. Блейк я стисна по-здраво.
— Не обичам френските думи — каза любезно на Уейд. — Предпочитам хубавите английски термини — беше с лице към кипящата от гняв управителка на пощенската станция, но се обърна към тълпата с думите: — Нека да кажем просто, че Марджъри е моя…
Хората наоколо спряха да се движат. В сините й очи лумна пожарът на свети Елмо, а ноктите й се впиха в мазолестата му длан. Той би дал медалите си за храброст, за да разбере мислите й в този момент. Повдигна вежди, потиснал за момент гордостта си, и я зачака да проговори.