Красивите червени устни се разделиха. Пулсът й се усещаше в долната част на изящната дълга шия като малко барабанче. Веждите й се извиха, сякаш пародираха неговото собствено изражение.
— Колко поетично! Последният танц тази вечер ще бъде нашият последен танц — обратно на това, което сте казали на тези клети хора.
Последва напрегната тишина. Като се усмихваше ехидно на остроумния й отговор, Блейк чакаше танцуващите да се наредят от другата им страна.
Музикантите засвириха бърз шотландски танц. Когато дойде техният ред, Блейк вече се бе оправил от шока и я поведе към центъра на подиума.
— Ще ви имам за повече от един танц, Марджъри — каза той заплашително.
— Вие повече лаете, отколкото хапете — засмя се тя весело и без да пропусне стъпка, отскочи назад на мястото си в танца. Искаше му се да я удуши, но при мисълта, че ще сложи ръце върху изящната й шия, съзнанието му се насочи към по-силни удоволствия. Искаше му се да съблече тази комбинация от черно и бяло и да види дали кръстчето й беше толкова тънко, колкото изглеждаше, а гърдите й — толкова сочни. Наблюдаваше я как скача в центъра на дансинга и се завърта под ръка с друг партньор. „О, да — мислеше си той, — ще се радвам на наследници от тази дългокрака красавица.“ Когато дойде редът му, Блейк я посрещна в центъра на дансинга, хвана я през кръста и я завъртя.
— Гледате ме глупаво — каза тя, като се измъкна, преди той да успее да отговори.
Когато танцът свърши, Блейк я придружи до гардероба. Гневът му се беше уталожил. Други части от него обаче горяха като в пламък.
— Боу ще ме изпрати до дома — каза тя и обърна гръб на Блейк.
Той я завъртя силно.
— Той да ви изпрати по-напред в ада. Аз ще ви отведа вкъщи.
— Сега е най-подходящото време — отвърна злобно тя. — Имам да ви казвам някои неща.
ПЕТА ГЛАВА
„Забранява се на господата от Бридинг да натрапват своето ухажване на дамите на Бат.“
Поток от ядни думи напираха на устните на Марджъри, но тя ги задържа. Когато решеше да опари ушите на подлеца, щеше да го направи без публика. След като се овладя, тя се загърна плътно с пелерината и тръгна наперено към вратата на балната зала.
Редица от улични лампи светеха като ярки квадратни луни на фона на тъмносиньото небе. Тя се отправи по познатия път към Хартсанг скуеър. Хладният нощен въздух обливаше поруменялото й лице и развяваше къдриците на косата й, подредена в стилна прическа. Не я притесняваше това, че се разкриваше пред него. Потракването на високите й токчета по гладко павираната улица звучеше в хармония с проскърцването на ботушите на Блейк. Носачите на столове колички профучаваха покрай тях, а празните им превозни средства се клатушкаха силно, тъй като те бързаха заради парите, които можеха да получат от тълпата, която излизаше от Уилтшър.
Един от мъжете се спря и пусна прътовете, след което даде знак на един от другарите си да спре.
— Най-лекото возене в Бат, милорд — извика той на Блейк. — Ще вземем вас, а приятелите ми — лейди Марджъри.
Блейк му хвърли една монета.
— Не, благодаря, приятел. С годеницата ми сме поели по по-уединен маршрут — той хвана ръката й и я поведе към отсрещния край на улицата.
— Не желая да ме наричате годеница!
— Какво нещастие — процеди през зъби той.
— Къде ме водите? — попита тя, като се опита да се отскубне от ръката му.
— Да ви се накарам.
Отново се опита да се освободи, но ръката му се беше вкопчила в нейната като окови.
— Пуснете ме, мнителен и лекомислен звяр!
— Аз! Лекомислен? Но главата ми е пълна със сериозни мисли, които се отнасят до вас.
— Не желая да ги чуя.
— Предлагам — каза той меко — да започнете да обяснявате на този мнителен и лекомислен звяр защо закъсняхте с два часа.
Тя се огледа за подслушвани, като хвърли поглед през рамо. Останалите стояха все още пред Уилтшър от другата страна на пресечката.
— Не ме е грижа. Може да си правите предложения даже докато потъмнеят фантастичните ви модели.
Той ускори крачка. На Марджъри не й беше трудно да върви в крак с него.
— Нарочно закъсняхте! — обвини я той.
Като видя издължените им сенки, тя се зарадва, че беше избрала тези обувки, защото с тях беше висока колкото него.
— Може би беше нарочно. И тъй като сте решили да ми счупите ръката, ако не пощадя безценната ви гордост, ще ви кажа защо закъснях.