Тя се спря и застана с лице към него. Светлината от уличната лампа образуваше ореол около главата му. „Колко глупаво — помисли си тя, — защото, ако Блейк Честърфийлд беше ангел, пощенските кончета щяха да могат да летят.“
— Чакам.
— Трябваше да приготвя пощата за Бристол — каза вбесено. — Затова закъснях.
Той я притегли по-близо. Устата му приличаше на бяла цепнатина под катраненочерните му мустаци.
— Сортирането на пощата е работа на Алберт. Трябваше да измислите по-добро извинение от това.
„Овладей се!“ — каза си тя, но не можеше.
— Вие сте само един привилегирован благородник и никога не сте работили и един ден в живота си.
— Откъде знаете?
— Дарена съм с очи.
Той я огледа от главата до петите и като се усмихна похотливо, каза:
— Разбира се, че сте и аз очаквам да видя вашите „очи“ в брачното ложе.
— Защо ли споря с вас? — каза тя, като вдигна безпомощно ръце.
Той отговори, поклащайки глава:
— Това представлява интерес за мен, управителке на пощенската станция, а вие не ми отговорихте. Може би щеше да си замине, ако му кажеше.
— Да се подреди пощата в чантите, е задължение на Алберт, докато Дот оздравее. Той обаче прекара следобеда в разказване на историята за вашето приключение, вместо да си свърши работата.
— Можехте да ми съобщите.
— Мислих си да го направя, докато не открих, че сте ме излъгали за раняването на лицето си. Никога не сте били в опасност с Дрюмон.
Той тръгна отново, като я задърпа напред.
— Щяхте ли да ме зашиете? Или щяхте да ми се смеете? Щяхте ли да се съгласите да дойдете в Уилтшър, ако бяхте разбрали истината?
Неподготвена за откровение от страна на този презрян мъж, тя отговори:
— Разбира се, че щях да се погрижа за вас, особено след като ми казахте, че Евърсън ще ви закърпи. Смилих се над вас. Колко глупаво от моя страна!
Ръката му се отпусна, но не достатъчно, за да й позволи да избяга.
— Но вашата милост ми се отрази така добре, особено когато ме целунахте.
Тя се ужаси от обсъждането на допуснатата интимност.
— Ако настоявате да ме изпратите до дома, ще трябва, да смените посоката. Завийте наляво, а после надясно, когато стигнем до „Ужасния Том“. И повече никакви приказки за целувки!
Когато завиха зад ъгъла, той попита:
— Вие ли предизвикахте спазването на обществения ред на Неш тази вечер?
Леденият вятър свиреше покрай тях. Марджъри мушна брадичката си под яката на пелерината.
— Правилата са разлепени из целия град. Трябвало е да се спрете и да ги прочетете.
— Но той ги промени тази вечер. Защо? — от гласа му се лееше презрение.
— А защо не? Вие ме пренебрегвахте до последния танц, а после ме поставихте в неловко положение.
— Бях ядосан. И все още съм, а вие не сте отговорили на въпроса ми.
— Тогава с вас имаме нещо сходно — и аз не възнамерявам да ви отговарям.
— Можеше да имаме и повече общи неща.
Така значи, помисли си тя, настойчивостта беше силната черта на лорд Блейк. Хубаво — защото откровеността беше нейната.
— А какво очаквахте да спечелите, като разказвахте наляво и надясно, че сме сгодени?
— Но ние наистина сме сгодени — каза той спокойно. — И не мисля, че трябва да казвам какво ще спечеля. Не сте толкова наивна.
— Измамник!
— Може би съм измамник, но вашият измамник!
— Ако толкова откровено говорите, когато сте разстроен, потрепервам, като си помисля какво говорите на любовниците си.
— Можете да узнаете.
— Научила съм всичко, което трябва да знам за вас, и то не ми харесва.
— Започвате да прекалявате, Марджъри!
Тя вървеше толкова бързо, че я заболяха краката.
— Вървете по дяволите! — изруга, като забави крачка.
— Вижте — въздъхна той и разкопча яката на униформата си. — Наистина съжалявам.
Извинението му звучеше пресилено.
— Ще останете със съжалението си през останалата част на лекия си живот.
— Лек ли? — каза глухо той. — Ха! Та вие никога не сте били на военен кораб, защото в противен случай никога не бихте казали подобно нещо. Събуждам се призори в луксозна каюта, голяма колкото килер. Ако извадя късмет, не си удрям главата в гредата на тавана. Моят каютен прислужник — възхитителен човек, домъкнат от испански галеон — ме облича в чудесната ми униформа, която за съжаление е толкова мокра, колкото използвана хавлия за баня. Изяждам апетитна закуска от първокласна бисквита и изветряла бира. Понякога, просто за удоволствие, намирам по някой червей в нея. След това отивам на палубата — гласът му се снижи, — където гледката е позната, а компанията — неочароваща.
Тя все още не изпитваше никакво съчувствие към него, защото беше прекалено ядосана.