Выбрать главу

— Е, сигурно си намерихте очарователна компания тази вечер!

— Ревнувате ли?

Тя го прониза с поглед, запазен за пощенските бандити.

— Разбирам, че е било твърде много да се надявам на вашата близост. Чуйте, Марджъри. Отидох там, за да бъда с вас. Надявах се, че ще можем да се опознаем по-добре.

— Това би било добра идея, преди обявяването на нашия годеж, обаче нямам никакво намерение да се омъжвам за вас! Надявах се да пощадя честолюбието ви, но вие сам развалихте всичко.

— Свършихте ли?

— С вас — да!

— А аз не съм свършил с вас! — каза той злобно.

— Виждам, затова стояхте с часове в игралната зала…

— Неш ме изнуди да играя вист. Това сигурно също е било ваша идея — като сви рамене, добави: — Поне спечелихме.

— Неш винаги печели. Той е професионален комарджия, но това едва ли извинява поведението ви.

— Смятам, че го извинява, като се вземе под внимание, че измъкнахме от Пондз и вашия приятел Лафингам хиляда лири.

Започна да й се гади при мисълта за Пондз.

— Те не са ми никакви приятели и изобщо не ме интересуват пари, спечелени на комар. Това е долно, ограбващо занимание.

— Откъде знаете?

Споменът за забравения позор започна да оживява в съзнанието й. Можеше да му разкаже една история, която да го накара да се отдръпне с отвращение.

— Знам, повярвайте ми.

— Дадох моя дял от печалбата за благотворителност. Възхитителна черта у вашия съпруг, не мислите ли?

— Все ми е едно, дори и да го бяхте дали на папата. Няма да се омъжа за вас.

— А защо не? Та вие дори не ме познавате. Може да се окажа мъжът на вашите мечти.

— Или таласъмът от моите кошмари. Наближаваха вече Хартсанг скуеър. Почувства се уверена и сигурна. Извисяваща се над останалите къщи, които сякаш още повече се смаляваха пред нея, къщата им приличаше на кралица, заобиколена от поданиците си. Колоните на лицевата страна, изработени от камъни от каменоломните на Бат, блестяха като слонова кост на лунната светлина.

— Давам ви дума, Марджъри, щом веднъж дойдете в леглото ми, няма да ви обезпокояват никакви таласъми.

— Глух ли сте? Няма да се омъжа за мъж, когото презирам! Няма да се омъжа и за лъжец!

— Започвате да се превземате отново — каза той с прекалено голяма фамилиарност. — Освен това никой не се жени по любов. Просто не е прието във висшите кръгове.

— Кръговете ме замайват. Аз ще се оженя по любов.

Той започна да се смее — тихо и прелъстително.

— Тогава по-добре ще е да ви накарам да се влюбите в мен, нали?

Марджъри се спря, а ехото от думите му отекна в ушите й. Романтичният глас на сърцето й извика за любов. От прозорците на Хамбургската стая струеше светлина.

— Пистолети и жени.

Без да обръща внимание на безсмислените му думи, тя смени посоката.

— Хм. Две от любимите ми неща — размишляваше той. Като видя, че тя отминава, попита: — Какво има? Къде отивате?

— Баба е все още будна. Не искам да ни вижда заедно, затова ще заобиколя към задната врата. Можете да се върнете в морето.

Силният му смях прокънтя.

— Но не и без вас, скъпа.

— Лека нощ, лорд Блейк — тя тръгна към страничния двор, където беше служебният вход на пощенската станция. Той я последва. Меден пощенски рог проблясваше под две кръгли лампи. Отвътре се чуха гласове.

Объркана и жадуваща за няколко спокойни мига уединение, тя прекоси двора в посока към конюшните. Блейк вървеше неотклонно по петите й като стар развратник. Обувките й се пълнеха с кал, но тя не им обръщаше внимание.

— Няма да се сбогувам с вас навън.

Дръпна резето, отвори вратата и пристъпи вътре.

— Изпратихте ме до дома. Сега си идете!

— Марджъри! — изръмжа той.

В тъмното конете изцвилиха и затропаха с копита.

— О, много добре — каза тя. — Но ако сте решили да ми досаждате, поне бъдете полезен, като светнете лампата. Тя е там — до вратата на помещението с принадлежности за оседлаване на конете.

Тя го чу да ругае вляво зад нея, когато си ожули пищяла на една стъпенка за възсядане на конете. После една кофа издрънча шумно, при което той отново изруга. Миг по-късно се чу удряне на кремък в стомана. Светлината изпълни стаята в конюшнята. Конете показаха глави от отделенията си и наостриха уши. Едно все още мокро наметало висеше на гвоздей от външната страна на първото отделение.

Пощата от Лондон беше пристигнала. Нищо чудно, че лампите в стаята за разпределяне на пратките светеха. Момчетата бяха затрупани с работа и тя трябваше да им помогне.

Усетила изведнъж умора, отиде до първото отделение и се подпря. Прехвърли по навик в ума си задачите за следващия ден. Трябваше да стане преди изгрев слънце и да изпрати Уик Търнър с пощенската кола за Бристол. Не биваше да забравя обяда му. Щеше да закусва с баба си и да пропусне банята. Трябваше да заведе Камбър, да се срещне с противния шивач. Необходимо беше да поседи и при Таг и да даде уроци по география на момчетата, а следобеда да посвети на жителите на Бат и гостите с благороднически титли, да събере писмата и пакетите за изпращане и пресметне таксите.