— Шт — прошепна на ухото й. — Не плачете, няма нищо лошо. Говорете ми. Какво ви тревожи чак толкова?
— Нищо, което да можете да разберете, и престанете да бъдете толкова загрижен.
Блейк я погали по косата.
— Всичко ще се оправи, Марджъри.
Той говореше истината и макар да знаеше, че не бива да се поддава на такава слабост, тя не можеше да си помогне сама. Блейк й предлагаше утеха и спокойствие, а Марджъри имаше нужда и от двете. Можеше да ги получи, докато беше тук. Като повече от ухажорите й, щеше да напусне Бат скоро и нямаше да го вижда никога повече. Ръцете му се плъзнаха по гърба й.
— Какво момиче! Отпуснете се.
Тя се отпусна, но когато съзнанието й се избистри, здравият разум заговори отново и тя се дръпна.
— Манипулирахте ме в момент на слабост. И все пак аз няма да се омъжа за вас.
— Вие се повтаряте — устните му докоснаха слепоочието й.
— Вие ме унижихте тази вечер пред всички присъстващи.
— Съжалявам, никога няма да го правя повече.
— Вярно. Защото си тръгвате. Само ми кажете защо баща ми ви изнудва и аз ще оправя нещата. И не ми повтаряйте тази лъжа за конфискуване на лозята му, защото не ви вярвам.
— Вие не ме харесвате и сигурно ме проклинате всяка вечер.
Самоподценяването му засегна струната на иронията в нея. Всяка жена би пожелала Блейк Честърфийлд. Марджъри Ентуисъл просто не можеше да го има. Не и при условията, които той поставяше. Тя пое дълбоко въздух и усети, че се изпълни с аромат на лимон.
— Никога не ругая.
— Хм! — вибрациите на плътния му глас отекнаха у нея. — Възхитителна черта, управителке на пощенската станция.
„Бъди разумна — каза си тя. — Дай воля на гнева си. Имаш работа. Позволи му да си отиде с достойнство.“
— Не че не ви харесвам. Говорех сериозно, когато ви казах, че можеше да станем приятели, ако обстоятелствата бяха по-различни.
Устните му докоснаха бузата й, а мустаците погалиха кожата й. Сега той изглеждаше толкова безобиден, а в същото време беше толкова опасен!
— Можем да опитаме — каза той, като приближи устните си до нейните — и да започнем отначало. Харесва ли ви моята целувка?
— Не, не ми харесва.
Очите му заблестяха с особен пламък и ако не го познаваше добре, можеше да обърка този поглед с нежност.
— Вие също ме целунахте.
— Направих го, защото ви бях благодарна за това, което направихте. А се оказва, че не сте постъпили, както казахте.
Той се усмихна и хвана брадичката й с едната си ръка.
— Нещо в очите ви ми подсказва, че това не беше единствената причина.
Сега, когато си говореха любезно, тя можеше да каже истината.
— Просто бях любопитна да усетя вашия мустак.
— Разбирам — каза той сериозно. — Хареса ли ви допирът му? — взе кърпичката и избърса очите й. — Погъделичка ли ви, или ви одраска?
Тя започна да става приветливо безучастна под нежните му грижи.
— Не си спомням да съм си мислила за това.
— Защото изпитвахте само благодарност към мен.
— Да. Точно така.
— Разбирам прекрасно.
Тя не можеше да откъсне очи от неговите, не можеше да избяга или отрече интереса, който просветваше в техните хладни зелени дълбини. Той беше безскрупулен лъжец, напомни си тя, и се опитваше да я предразположи, за да я прелъсти.
— Радвам се, че ви помогнах, Марджъри.
Устните му намериха нейните и започнаха да се движат бавно и прелъстително, за да й дадат време да разбере дали й харесваше допирът им. Харесваше й. Те бяха топли и меки и имаха вкус на сладко френско бренди и екзотичен тютюн. Усещайки смелост и любопитство, тя ги последва, като задвижи своите с неговите. Той наклони глава и задълбочи целувката си, като разтвори с език устните й. Лекото движение на мустака му по бузата й накара кожата й да пламне. Отвори уста, за да го накара да спре, но езикът му се плъзна в нея и отне думите й, като запали огън, който я сгря отвътре. Тя усети слабост и ръцете й се вкопчиха в него като нокти на хищна птица, които мачкаха меката коприна на ризата му и се опитваха да проникнат по-близо до него.
Ръцете му се движеха по гърба и описваха кръгове около кръста й, като ту я притискаха, ту я отделяха. Тя се бореше за всеки свой дъх и да запази будно съзнанието си, но мислите се носеха в главата й като останки от потънал кораб в ревящо море от чувствена наслада.
— Как се чувствате?
— Като плуващи останки от потънал кораб в… Чувствам се много особено, наистина — призна тя.
— Помнете — прошепна той — това е само благодарност.
Тя прошепна на свой ред:
— Ако това е благодарност, Блейк Честърфийлд, тогава кралят е турчин.
Той се разсмя доволно.
— Вие сте награда за мен, Марджъри Ентуисъл — той отново я целуна и всичко пред очите й се завъртя. Колкото и да беше неопитна, Марджъри разпозна желанието, което се вля в нея. Тялото й откликваше по толкова осезаем начин: гърдите й натежаха, жадуващи за допира му, а интимните й женски фибри закопняха за по-голяма близост. Ръцете й започнаха доброволно да се движат по врата и косата му. Панделката се плъзна и пръстите й се вплетоха в гъстите вълнисти кичури. Той изръмжа и прокара по-дълбоко езика си в устата й, а тя го приканваше, като играеше с готовност ролята си на ученичка в този страстен урок, като милваше, галеше учителя си и му се наслаждаваше.