Като изруга меко, той откъсна устните си от нейните и ги плъзна надолу по шията й, а после още по-надолу. След това ръцете му разтвориха пелерината й, вмъкнаха се в корсажа й и се впиха в гърдите й, като ги повдигаха и люлееха, докато пръстите му си играеха със зърната. Цялото й същество сякаш беше съсредоточено там и когато езикът му се спусна към тях, тя започна да се задъхва и потрепера. В отговор на това дъхът му погали нежно зърното и то изчезна в устата му. Гърбът й се изви като силно опънат лък.
— Ще можете да храните нашия син с тях, Марджъри — каза той на гърдите й, — или да кърмите дъщеря, прекрасна като вас.
„Да — извика сърцето й. — Бих желала да имам дете, бих обичала и се грижила за бебе.“
— Кажете „да“ Марджъри.
Той я завъртя в ръцете си и нейното „да“ се превърна в смайване. Замаяна от страст, тя го гледаше как отваря вратата на конюшнята и чу тропота на ботушите му през калния двор. Той я носеше с лекота и през летаргията на своята замечтаност тя дръпна краищата на пелерината върху голите си гърди, като потрепера, когато меката кожа докосна нежните зърна. Над главите им светеха кръгли лампи, а в небето блещукаха звезди. Вятърът свиреше покрай тях.
Той я понесе нагоре по стълбите и когато стигнаха площадката, се наведе:
— Отвори вратата, любима.
Потънала в чувствеността на думите му, отправила пламенен поглед в очите му, тя се наведе, хвана дръжката и отвори със замах вратата.
— Проклятие!
Ругатнята му я накара да дойде на себе си, а когато очите й се адаптираха към светлината, тя изпъшка. Там, в стаята за разпределяне на пощата, седяха баба й и пасторът и сортираха лондонската поща.
На следващия ден Блейк все още имаше чувството, че е разголен. Не беше се чувствал така засрамен от деня, в който го бяха хванали да преписва на един изпит в Кеймбридж. Беше го налегнала умора, защото не можа да спи цяла нощ. Всеки път, когато затвореше очи, в съзнанието му изплуваше ужасната сцена от предишната нощ. Вдовицата, стигаща до крайност в осъждането им, беше възмутена. Погледът на отвращение, който беше насочила към Марджъри, все още караше кръвта му да кипи.
О, Марджъри! Стомахът му се свиваше на топка, когато се сетеше за нея и за предишната нощ. Тя беше толкова лека, сгушила се в ръцете му като котенце, а очите й бяха изпълнени с копнеж. Тялото й беше като сочен, зрял плод, който приканваше да бъде откъснат. Той можеше да я вземе там, в сладко ухаещото сено при конете — единствени свидетели на тяхната любов. Но, не! Той я искаше в топло, меко легло, където можеше да прекара часове в разгадаване на тайните й и разкриване на някои от своите.
В момента, когато влязоха в стаята за пощата, желанието й се изпари. Той се беше съобразил с тихо изречената й молба и я беше пуснал на земята. Беше гледал с благоговение как се обръща към опуления пастор, а след като се извини, беше излязла от стаята с достойнство на кралица. Обяснението за подхлъзването на леда и навяхването на глезена й беше твърде наивно.
Евърсън се изкашля и откъсна Блейк от мислите му.
— Милорд, навярно ще се наложи да поръчаме риза от росер, докато сме още тук, за да подхожда на настроението ви.
Прекалено познатият саркастичен глас накара Блейк да се усмихне.
— Престани, Евърсън!
— Няма значение — отговори той, като предпазливо обръщаше с палец и показалец страниците на един моден журнал, като че ли бяха покрити с мравки. — Този Лафингам сигурно ще ви накара да доведете и коня си на проба.
Блейк се разсмя. Твърде свободен в държанието си, неговият слуга можеше да открие хумор дори при гледката на корабен пожар.
— А вие безсъмнено ще поведете злочестото създание към стаята за проби.
— Никога не бих могъл да бъда толкова нагъл.
— Лъжец — каза добродушно Блейк.
Евърсън затвори журнала, свали ръкавиците от ръцете си й извади много дълъг лист хартия от джоба. Размахвайки пергамента, той каза:
— Донесъл съм правилата на Неш. Желаете ли да ги чуете?
— Имам ли друг избор? — попита жално Блейк.