Като се обърна леко към него, тя се усмихна възможно най-заслепително и откри, че се намира лице в лице с най-красивия мъж в Англия. Решимостта в погледа му й каза, че той не беше ни най-малко очарован от нея. Това беше наказанието й за това, че не беше предвидила тази реакция. Блейк Честърфийлд не я желаеше, а искаше само да се измъкне хитро от обърканата ситуация, която баща й беше създал.
Като реши да отговори на неговата любезност, тя каза:
— Ще изпиете ли една чаша шампанско, лорд Блейк? Ние празнуваме, макар и със закъснение, рождения ден на Негово височество принца на Уелс.
— Бих пийнал… — той замълча.
Суровото му изражение се смени от някаква сдържана веселост. Нищо чудно, че жените се скупчваха около него като деца на Вартоломеев панаир. Погледът му се спусна към гърдите й.
— Да, лейди Марджъри, едно питие от вашата ръка би било възхитително, а една глътка от изящното ви пантофче би била божествена. И трябва да ми обясните как Джордж Ентуисъл е успял да създаде такова прекрасно създание като вас.
— Ето ви един Честърфийлд — засмя се принцът, — кавалер от най-висок ранг.
Марджъри се изчерви цялата. Тя не се беше надявала на ласкателства от страна на Блейк Честърфийлд. Други мъже бяха ставали жалки, за да спечелят ръката й, но тя беше оставала глуха за комплиментите им. Защо тогава ласкателствата на този мъж я накараха да пламне?
Той се изсмя доволно и потърси ръката й. Тръпка на тревога пропълзя по гърба й.
— Сега ще приема тази чаша вино, лейди Марджъри — той сниши гласа си. — А след малко бих желал да поговоря с вас на някое тихо местенце — поне това му дължеше.
— Добре, лорд Блейк.
Боу Неш свали очилата си и му подаде прокламацията.
— Имате ли желание да прочетете това?
В профил лорд Блейк приличаше на образите върху десетината монети, изсечени в чест на неговите прадеди. Той излъчваше благородство, но въпреки това ръката, държаща тази на Марджъри, се стегна.
— Не е необходимо, защото и аз участвах в изготвянето му.
— Бих желала да погледна — каза Марджъри. Сега щеше да го принуди да освободи ръката й. За нейна изненада пръстите му се впиха в нейните. Тя грабна пергамента със свободната си ръка.
— Най-после тръгнахте да си търсите съпруга — каза принцът — и сте си намерили чудесна жена в лицето на лейди Марджъри. Тя е свързана с нас, както знаете, чрез втория брак на баба си.
Живите зелени очи на Блейк се плъзнаха бавно и изпитателно по Марджъри и при вида на величествената й осанка той остана изненадан. Беше сигурна в това.
Той отвърна хладно:
— Колко възхитително.
— Блейк — попита принцът, — как я кара този ваш кочияш? Предложението ми за него все още важи, дори може да носи онези ужасни шапки.
— Педикорд е съвсем добре — промърмори той. — Поласкан съм от вашия интерес, но Честърфийлдови няма да искат да се разделят с кочияша си.
„Типично за него — помисли си Марджъри. — Благородният и разглезен Честърфийлд гледа на слугите си като на своя собственост.“ Ако си мислеше, че ще притежава и нея, щеше да остане горчиво разочарован.
Тобаяс Пондз пристъпи напред. Той беше истински мошеник — от космите на златистата си перука до инкрустираните с диаманти токи на обувките си — и имаше големи шансове да спечели, ако Марджъри се омъжеше, тъй като желаеше службата й.
— Ако позволите, Ваша милост — каза той, — бих ви припомнил, че Джордж Ентуисъл не е опекун на лейди Марджъри, поради което не може да я обвързва с клетви за вярност.
— Това е една формалност. Честърфийлдови винаги са имали пътища, по които да заобикалят правилата, господин…
Тобаяс се поклони.
— Пондз, Ваше величество, Тобаяс Пондз на вашите услуги.
Що за номер беше този? Пондз в ролята на неин защитник? Каква нелепост! Но все пак можеше да се възползва от това.
— Господин Пондз има право — тя се обърна към Честърфийлд и направи дълбок реверанс. — Все пак за мен е удоволствие да ви срещна, милорд.
Той не пусна ръката й, а я дръпна отново.
— Когато моят прославен предшественик ухажвал и спечелил Алексис Стюърт, поетите казали, че вече никой Честърфийлд няма да може да доведе по-красива жена в будоара на нашето семейство — в очите му проблесна дяволито пламъче и той обърна ръката й. — Изглежда — продължи, като дръзко целуна дланта й, — че те не са очаквали да се появи такова съкровище като вас.
Женски въздишки на облекчение се разнесоха из залата. Ръката на Марджъри я засърбя непоносимо. Зачуди се дали Блейк Честърфийлд не беше зле със слуха.
— Лорд Блейк — обади се Боу разгорещено, — не желаем подобно безнравствено съблазняване в Залата за пиене на минерална вода.