— Не — той разпъна пергамента на една ръка разстояние от себе си. — Цитирам господин Неш: „Светските мъже никога не се появяват с ботуши пред дамите“ — после добави подигравателно. — Вие нарушихте това правило.
— Бързах много, а и принцът на Уелс, изглежда, нямаше нищо против.
Като имитираше Неш, Евърсън изпъчи корем и постави ръката си там.
— Това беше първата вечер. А как беше снощи? Пак носехте ботуши.
— Официалните ботуши и моята униформа трябва да бъдат извън неговите правила.
Но Евърсън продължи да чете.
— А ето още едно, което сте престъпили — каза той сериозно, като размаха пръст към Блейк. — „Дамите, които идват на бал, трябва да определят час на своя кочияш да ги откара вкъщи.“ Вие я заведохте пеш до дома й и пристигнахме по-късно в Кливлънд почти със засегнато честолюбие.
Като си припомни разбушувалата се страст и кипящия гняв от предната нощ, Блейк каза:
— Това едва ли беше засегнато честолюбие.
— Но едно копче ви изхвърча от панталоните — сряза го Евърсън.
— Достатъчно, Евърсън. Поправете проклетите дрехи.
— Прислужницата на Кливлънд предложи да го свърши, а и някои други неща — той се усмихна широко. — Приех, разбира се.
— Винаги приемаш „помощта“ на привлекателни слугини — измърмори Блейк.
Като обърна дланта си нагоре, слугата каза:
— Кой съм аз, че да ги отблъсквам?
Блейк не отговори. Интересуваше го повече появяването на Марджъри Ентуисъл, отколкото любовните авантюри на неговия слуга.
— Чуйте това: „Възпитаните мъже не трябва да се натрапват на дамите по време на бал.“ Мисля, че вас е имал предвид, когато е написал това правило.
Блейк удари с юмрук по дръжката на креслото.
— Ще престанеш ли?
Евърсън сгъна хартията и я остави, след което започна да разглежда мострите от платовете. Десет години по-възрастен от Блейк, Оскар Евърсън винаги му беше приятел, слуга и другар, откакто можеше да си спомни. Русият кафявоок Евърсън можеше да накара всеки иконом в страната да сведе поглед. Можеше също така да вдигне полите на всяка прислужница, преди тя да успее да изгаси лампата. Орловият му нос носеше интересен белег от удара с меден свещник на една неблагосклонна слугиня.
— Какво ще кажете за този цвят? — попита Евърсън, като показа парченце от лимоненожълто кадифе.
— Бих изглеждал като папагал.
— Вярно — той го хвърли настрани. — Черният цвят най-добре подхожда на настроението ви. А, ето и звънецът — той извади часовника си. — Може би вашата жертва е влязла в капана. Все още поддържам, че няма да забележи промяната у вас.
При възможността да види Марджъри отново, Блейк се развълнува.
— Ще забележи. Тя харесва лицето ми.
Евърсън разтвори завесата, разделяща стаята за проби от останалата част на шивашкото ателие.
— Милорд, оставете Лафингам на мен.
Блейк стоеше неподвижен, със завесата зад гърба си и с Марджъри пред погледа си. Тя носеше вълнена рокля в нюанс на червено, напомнящ плода на смрадлика. Семплата драпирана пола привлече очите му към тънката й талия, която беше пристегната с черна атлазена панделка с широки ленти, които изглеждаха като обръч на фуста от сиво кадифе. Гъстата й златиста коса се показваше изпод скромно сиво боне. Тя държеше кожена пощенска чанта в едната си ръка, а с другата стискаше рамото на Камбър Стоукс. Блейк можеше да види профила на красивото й лице от удобната си позиция. Въпреки че беше напудрила лицето си, той забеляза тъмните кръгове под очите й. Навярно беше лежала будна от терзания цяла нощ. Лафингам вдигна поглед зад тезгяха.
— Елате при нас, лорд Блейк.
Гърбът й се изпъна като харпун.
— Свършете най-напред, господин Лафингам — каза му тя.
— Това беше изцяло моя грешка, лейди Марджъри — каза шивачът, като плесна с ръка по тезгяха. — Оставих парите за пощенските разходите тук и моят чиновник, който не знаел за какво са, ги сложил по невнимание обратно в кутията. Вземете ги — като се усмихна фалшиво, той премести с ръка няколко монети към нея. — Сигурен съм, че разбирате.
Тя взе парите и ги даде на Камбър.
— Разбирам как стават неприятностите, господин Лафингам, но вие нарекохте Камбър крадец, при това пред доста хора. Мисля, че му дължите извинение и очаквам от вас да проявите почтеност и да изчистите името му.
Блейк си спомни за грубото отношение и пренебрежението, с което се бяха отнасяли към него като дете. Защо тогава не е имал такъв покровител като нея? Не можеше да върне назад часовника на времето, но можеше да бъде сигурен, че децата му щяха да имат любяща майка закрилница в нейно лице.
Камбър мушна ръце в жълто-зелената си униформа и зачака с високо повдигната брадичка и изпъчени рамене.