Когато видя Блейк, той зяпна с уста.
— Ах! Избръснали сте си мустаците! Почакайте само да кажа на останалите. Ох! Извинете, милейди — той застана в предишната си поза, но очите му блестяха в очакване.
Тя погледна през рамо към Блейк. Погледът й се закова на устата му.
— Прилича на галантен ухажор, нали милейди? — каза Камбър.
Тя вдигна рамене и се обърна отново към шивача.
— Вие казахте, господин Лафингам…
Едно потопяване в Северно море щеше да бъде по-топло от отношението й, помисли си Блейк.
Шивачът преплете език в бързината си да изброи хубавите качества на Камбър.
— Наистина съм сбъркал много за това момче. То ще изглежда много елегантно в новата си пелерина.
Тя се намръщи.
— Нямам представа за какво говорите, сър. Не съм поръчвала облекло за Камбър.
Както осъденият на смърт се приближава към бесилката, така и той пристъпи до нея.
— Аз поръчах, Марджъри.
Той взе ръката й, тъй като тя не му я подаде. Откри, че трепери в неговата. Погледите им се срещнаха. Той очакваше объркване, но това, което откри в тях, беше пълно безразличие. В този момент той си обеща: един ден, много скоро, тази великолепна, трудно разбираема жена щеше да го гледа с очи, пълни с любов. Тя никога нямаше да научи тъмната истина за него. Можеше да я скрие от нея, както я беше скрил от всички, с изключение на баща й и Евърсън.
— Момчетата имат нужда от нови пелерини — каза Блейк, като се надяваше, че тя ще отвори красивата си уста, за да му заговори. Той искаше да разбере какво я беше накарало да се разплаче в конюшнята миналата нощ. Искаше да се погрижи тя да не плаче никога повече.
— Ъъ, да — заекна шивачът. — Лорд Блейк е поръчал пелерини за всички момчета от пощенската станция — топли, с хубави подплати и качулки. Той е щедра душа.
— Какво великодушие — промълви тя. — Сигурна съм, че съвестта ви се чувства по-добре.
— В такъв случай, господин Лафингам — произнесе Евърсън своевременно, — предлагам с вас да изберем плата — той потупа Камбър по рамото и добави: — Ела, момко, трябва да подберем плата според униформата ти, да ти вземем размерите и да направим същото и с останалите момчета. Ще започнем с вас, господин Стоукс.
Марджъри се обърна към слугата.
— Кой сте вие?
— Евърсън, милейди — каза той с поклон. Погледът й се насочи към Блейк.
— Пуснете ръката ми.
Той изчака един миг, като даде време на Евърсън да заключи дискретно предната врата и да въведе Камбър и Лафингам в задната стая.
— Не сте спали добре — каза тихо Блейк.
Той забеляза червени следи по страните й. Мустаците му бяха оставили своя отпечатък върху нежната й кожа. Той се поздрави за това, че се беше избръснал.
— Това е просто мнение. Как се чувствате?
Тя въртеше в ръка каишката на чантата си.
— В действителност бих казала, че съм доста добре, като изключим случая с благотворителността.
Гордостта й събуди нежност у него.
— Момчетата имат нужда от пелерини, Марджъри. Неш каза, че не сте възразявали, когато Ралф Алън купил детски креватчета за спалнята им миналата година.
— Това беше по-различен случай. Господин Алън е жител на Бат.
— Погледнете ме! — той сложи ръката си под брадичката й и я повдигна.
Очите й бяха големи езера на съжалението. В този момент той започна да се влюбва в нея. Увереността му се усили заедно с напиращите в сърцето му чувства.
— Вие сте красива, знаете това, и сте моя.
Нежните мускулчета на шията й се свиха в ръката му.
— Не — каза тя, без да се отдръпне. — Снощи не се държах както трябва. Не трябваше да ви целувам.
Това беше типично за нея — пряма и искрена при разкриване на позицията си. Блейк отвърна, изпълнен със задоволство:
— Съжалявам, че бях груб, но много ми хареса, когато ме целунахте. Избръснал съм се, нали виждате? Никога повече няма да одраскам лицето ви.
Погледът й се спусна към гладко избръснатата му устна.
— Не, няма, защото няма да се целуваме.
— Искате да кажете, че не бива да ни хващат.
— И двете.
С ъгълчето на окото си той видя един минувач на дъсчената пешеходна пътека и се помоли никой да не влиза в шивашкото ателие.
— Вие ме желаехте снощи, Марджъри. Признайте си, скъпа. Кажете ми истината.
— Изпитах желание към вас, което не мога да отрека — каза тя, без да й трепне окото. — А сега вие ми кажете истината. Защо ме желаете? Баща ми ли ви изнудва, или това е част от дълг, направен на хазарт?
Той не можеше да устои на погледа й. Боже, ако знаеше само!
— А ако ви кажа, че ви желая заради себе си? И че ви обичам?
Тя премига, а после се разсмя.