— Дай ги на мен.
Той се подчини с неохота. С привидно безразличие Роуина разгледа най-горния плик, като се взираше във восъчния печат и в качеството на хартията.
— Има подреден почерк, типично военен, сигурна съм — тя премести плика отдолу на купчината.
— Не разглеждай онези — каза Марджъри ужасена.
Роуина махна с ръка.
— Това е просто едно писмо до майка му. Каква педантичност. Може би херцогинята ще посети Бат — после взе друго писмо. — А, това е интересно. Адресирано е до любовницата му, Керолайн Шарп. Госпожа Сърли ми разказа за нея.
Жестока болка прониза сърцето на Марджъри. Като вдигна поглед, Роуина продължи:
— Нали не мислиш, че я вика тук? Какво има, дете? Изглеждаш зле.
Потискайки болката, тя отговори:
— Аз съм добре, а ти спекулираш.
— Не те ли е грижа, че може да доведе онази жена тук?
— Разбира се, че не — излъга тя. — А ти нямаш право да четеш писмата му. Дай ги.
— Аз не ги чета — тя разгледа и останалите пликове, а след това ги подаде на Марджъри. — Подозирам, че е проститутка, ако косата й е толкова червена, колкото разправят. Казаха ми, че е дребничка, и при това склонна към припадъци. Също така не е работила и един ден в живота си, освен в интимна обстановка. Казват, че не е общителна. Той е писал също и на краля. Това не предвещава добро, скъпа моя. Според херцога на Кливлънд лорд Блейк е кръщелник на краля. Ако някой може да позволи баща ти да се върне в Англия, това е Джордж.
Марджъри хвърли поглед на най-горното писмо. Красивият надпис сякаш противоречеше на характера на мъжа. Очевидно беше запазил най-красивия си почерк за любовницата си.
— Не е ли интересно? — попита Роуина.
Марджъри възнамеряваше да укори Роуина, но не пред Таг.
— Не и за мен.
Тя му подаде писмата, като се изправи и го изпрати до вратата.
— Трябва да бъдеш много предпазлив.
— Да, милейди — каза той. Изглеждаше по-стар за своите четиринадесет години. А като сниши гласи си, каза: — Лорд Блейк ми предложи половин крона, за да предам едно от тези писма лично.
Сърцето й заби лудо.
— Това за госпожа Шарп ли?
— Да, това — отговори той и наведе глава.
— А ти съгласи ли се?
Езикът му се показа и проследи белега на устната му.
— Ако получа тези пари, бих могъл да посетя прекрасната сладкарка на Оксфорд Клоуз.
— И да купиш достатъчно карамелени лимонови бонбони и сладкиши за всички ли?
— Това е, което мислех да направя — отговори той, като клатеше енергично глава.
— Тогава имаш моето позволение. Само помни: недей позволява на пощенските чиновници в Лондон да ти дават тежки пакети, дори и да са адресирани до самия епископ на Уелс. Кажи им, че колетите ще трябва да почакат, докато дойде пощенската кола.
Като се изпъчи, Таг отговори:
— Нямат никакъв шанс да ме омаят с приказки, милейди. Те не биха посмели да поемат риска за нова бъркотия.
— Отлично тогава. Тръгвай! — тя му подаде няколко пени. — И си хапни нещо топло в Хангърфорд.
Наблюдаваше го как излиза уверено от стаята и тихо промълви молитва за неговата сигурност. Всеки път, когато го изпращаше, нещо малко в нея сякаш умираше, защото можеше никога повече да не го види.
— Не е учтиво да се говори шепнешком — порица я Роуина.
Марджъри се успокои и обърна.
— А да се оглеждат чуждите писма е невъзпитано. Как можа така да клюкарстваш пред Таг? Той се нуждае от добър пример, а не от урок по слухтене.
Очите на Роуина се напълниха със сълзи.
— Мислех си, че може да е от полза, ако се разбере какво е намислил лорд Блейк. Освен това аз съм само една стара, саката жена, която няма какво да прави. Обичам те и не мога да понеса мисълта, че искат да те измамят да се омъжиш за мъж, когото не желаеш.
Съчувствието към баба й намали възмущението на Мърджъри. Но все пак тя трябваше да отбележи още едно нещо.
— Трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да си пъхаш носа в нечии писма.
— Трябва да знаем какво крои той, а не можех да взема писмата му, тъй като не е станал още херцог.
— Трябвало е да вземеш писмата му от уважение към херцога на Кливлънд.
— Не е лесно да се обезкуражи лорд Блейк като останалите — каза Роуина. — Представи си, наследникът на Честърфийлд е тук, за да се омъжи за теб.
— Не ме интересува, дори да беше принц.
— Може да стане.
— Както ти казах, в нашата работа проявата на любопитство унищожава доверието, бабо. Не мога да си позволя никакви грешки точно когато се каня да предложа нови цени.
Роуина подсмръкна и избърса очите си с носна кърпичка.
— Също толкова лошо е от страна на баща ти да те използва като някаква собственост, която трябва да бъде разменена заради негов каприз. Боже, ти трябва да се чувстваш ужасно измамена! Мразя този коварен дявол!