— Внимавайте! — извика развълнувано Марджъри. Блейк вдигна глава нагоре. Очите му откриха Марджъри, а после отговори на удара на противника си. Завъртя се надясно, но Евърсън се спусна към него. Острието на шпагата му разсече бялата коприна като въздух и разряза ръката му. Блейк потрепера. Марджъри гледаше ужасена как кръвта бликаше и се стичаше по ръката му.
— Милорд!
Блейк изпусна оръжието си и стисна с ръка раната си. Кръвта струеше между пръстите му. На Марджъри й прилоша. Тъй като не беше сигурна дали ще може да се задържи на краката си, тя се хвана за перилата.
— Това е само една драскотина, Евърсън. Ти се би по-зле от мен!
Лорд Блейк го отпъди с ръка, а очите му не се откъсваха от нея. Като се усмихна, каза:
— Бледа сте като платно. Нали няма да припаднете?
Евърсън й хвърли злобен поглед. Думите не искаха да излязат. Ръцете й се бяха вкопчили в дървения парапет. Тя едва успя да поклати глава.
— Добре — каза лорд Блейк. — Ще падате дълго — той тръгна към нея.
Дъхът на Марджъри се учести, но след това ядът й отново я завладя.
— Как можете да бъдете толкова несериозен? Та вие сте ранен.
— Разбира се, че е ранен — каза злобно Евърсън, — почти не беше убит заради вас!
— Толкова съжалявам. Не биваше да ви разсейвам. Исках само да погледам — тя се обърна, за да си тръгне.
— Почакайте! — извика Блейк.
Марджъри се спря. Обърна се към него, изпълнена с угризения.
— Толкова съжалявам.
Той тръгна към нея през празната бална зала, а кръвта се стичаше по ръката му и капеше върху мраморния под.
— Евърсън, върви да донесеш хавлиена кърпа — каза той. — И се върни утре сутринта.
Евърсън изчезна под балкона, като мърмореше. Една врата се отвори и затвори. Блейк погледна нагоре към нея, а потта струеше по лицето му. Надигна се и се хвана за перилата. С пъргавостта на домашната маймуна на госпожа Сърли, той се прехвърли през парапета и сеозова при нея.
— Вие сте луд!
Но той се разсмя като разглезен аристократ и каза:
— А вие сте красива. Харесвам тази рокля. Трябва винаги да носите червено.
В съзнанието й нахлуха ядни отговори, но Марджъри не можеше да спре да мисли за раната му.
— Ще ви изтече кръвта.
Очите му се разшириха.
— И да ви оставя стара мома? Нямате никакъв шанс! Тя се загледа в кървящата му рана.
— Дайте ми ризата си — заповяда тя.
— Ризата ми, сърцето ми, живота ми. Те са ваши, Марджъри! — той раздра ризата си и я подаде на Марджъри.
Дъхът й секна при вида на голите му гърди, украсени със златен компас. Къдрави черни косми се разстилаха към раменете му и се разреждаха надолу, преди да изчезнат под скандално тесни панталони.
— Какво ви тревожи, управителке на пощенската станция?
Тя започна да диша по-учестено от събуждащия му неприлични асоциации тон. За да отвлече вниманието си, се загледа в следите от стара контузия върху рамото му — белегът беше гладък и говореше за майсторски зашита рана. Дело на Евърсън, досети се тя.
— Не това, което си мислите. Вие ме излъгахте. Казахте, че Евърсън закърпва кожата като платно. Шевовете му са идеални.
— Никога не съм казвал, че са лоши шевовете му, а че причинява ужасна болка. Погледнете ме!
— Заета съм — но въпреки това го погледна. Като видя безсрамната покана в очите му, тя сведе своите и направи превръзка от ризата му. Точно по средата между лакътя и рамото разрезът се извиваше към силно изпъкналите му мускули, които не можеха да бъдат обхванати дори и от двете й ръце.
— Дръжте се спокойно.
— По-скоро бих държал вас.
Тя уви ризата около ръката му и притисна нежно раната.
— Нито ме интересува, нито ще ви дам тази възможност. Освен това може да изцапате роклята ми.
— Интересува ви. Погледът ви го доказва.
— Не ме бъркайте с другите си жени!
— Вие сте моята единствена жена…
Тя го стрелна с поглед.
— Махнете тази глупава усмивка от лицето си, лорд Блейк. Не се нуждаете нито от помощта ми, нито от моя шев. А освен това не ви оглеждах от интерес към вас, а гледах бузата ви. Виждам, че Евърсън е свалил конците. Той би могъл да ви зашие отново.
— Не можете да бъдете толкова безсърдечна.