— Има още много неща, които ще трябва да научите за сърцето ми, Блейк Честърфийлд.
В очите му затрепка някакво чувство, което тя не можа да определи.
— Това е окуражително и аз бих се наслаждавал на всяка минута.
— Вие сте ласкател.
— Ще ме превържете ли, управителке на пощенската станция? — попита тихо той.
Със съзнанието, че не бива, а с увереността, че ще го направи, Марджъри каза:
— Да, ако си облечете чиста риза и направите нещо за мен.
Той облиза устните си.
— Мога да направя много неща за вас. Само ми кажете какво желаете и няма да е нужно да предлагате нещо в замяна на моето ухажване.
Не беше единственият, който можеше да залага словесни капани.
— Можете ли да ми позволите да наема вашия кочияш — този, който принцът на Уелс цени толкова високо?
— Какво? — смущението и липсата на мустаците му придадоха младежки вид.
— Поръчала съм пощенска кола и затова желая вашият кочияш да обучава Таг и другите по-големи момчета да карат впряг от коне. Съботните следобеди са удобни, защото са единствените, когато те са в Бат по едно и също време.
Сякаш задушен от изумление, той каза:
— Вие искате най-ужасните неща, Марджъри Ентуисъл.
Заля я вълна от удоволствие, когато чу името си от неговите уста, макар че комплиментът беше двусмислен.
— Е? Споразумяхме ли се? Като се усмихна, той отговори:
— Всичко, което притежавам, е ваше, включително и кочияшът ми.
— Благодаря, но услугите на кочияша са достатъчни, заедно с една риза.
— Заповядайте — каза той. — Ще ви заведа на долния етаж.
По-късно, като седеше на едно столче в кабинета и превързваше ръката му с бинт, Марджъри се поздравяваше за добрата сделка. Кочияшът — Рубен Педикорд — беше на нейно разположение заедно с красивата карета на Блейк.
— Разкажете ми за новата пощенска кола — каза той, като наблюдаваше работата й.
Тя се изправи и грабна чантата си.
— Ще ви я покажа — извади чертежа и му го подаде. Той започна да го разглежда.
— Вие ли нарисувахте това?
— Не, майсторът на карети.
Той посочи горната част.
— Това какво е?
— Резервно колело. Беше моя идея и го скицирах, но не рисувам много добре.
— Много умно и впечатляващо.
На Марджъри й се прииска да изрази гордостта си, но не го направи от учтивост.
— Благодаря. Това е наистина много умна идея, защото не мога да си позволя да купувам резервни колела на всеки хан между Бат и Лондон. Не мога да си позволя и закъснения.
Той разгъна хартията на коляното си.
— Не сте ли помисляли да поставите резервното колело между кабината и багажника, вместо отгоре на кабината?
Тя се намръщи, като се опита да си представи модела.
— Струва ми се, че не ви разбирам.
— Седнете тук — той я премести и посочи опората на стола си, но тъй като тя се закова на мястото си, каза:
— Имате думата ми на моряк, че няма да ви ухапя.
— Никога не съм вярвала на честната дума на моряк.
Той повдигна вежди.
— А на честната ми дума на джентълмен?
Въпросът му я разсмя.
— Ранен съм.
— Наистина е така — тя се отпусна на стола му.
Блейк се усмихна ласкаво и Марджъри беше шокирана от трапчинката на бузата му.
— Какво смешно има?
— Нищо — отговори тя.
Той докосна голата си горна устна.
— Липсва ли ви мустакът ми?
— Колкото ми липсват разбойниците на Хаунслоу хийт. Разкрийте ми вашата идея за това колело.
Той посочи чертежа.
— Ако колелото бъде поставено тук, закрепено право между купето на колата и багажника, ще заема по-малко място и няма да подскача — после нарисува едно колело, което изглеждаше така, сякаш беше готово да се търкулне от листа.
— Да, разбирам — тя посочи покрива. — Освен това няма да одрасква боята. Къде сте се научили да рисувате?
— Не си спомням да съм се учил. Имам чувството, че винаги съм можел.
— Значи сте голям талант.
Той хвана ръката й в своята и я стисна леко. Нежният спонтанен жест накара Марджъри да пламне отвътре. Спомни си усещането от допира на ръцете му по тялото си. Тогава той беше настойчив, а сега изглеждаше любещ, почти като съпруг. Като я погледна, каза:
— Ние сме добра комбинация, управителке на пощенската станция. Останете да вечеряме заедно тази вечер.
— Не, благодаря ви.
— Готвачът е приготвил агнешки врат — започна да я придумва той, като навиваше ръкава на ризата си. — Има още супа от скат и десетки други деликатеси, които са толкова вкусни, че трябва да бъдат забранени. Кажете „да“ и докато си хапваме от волската буза, ще ви разкажа за времето, когато Педикорд спечели едно състезание и докара дъщеря на виконт за най-големия си син.