Тя трябваше да отклони поканата, защото нямаше право да вечеря с Блейк Честърфийлд. Но желанието й да отпразнува файтона беше непреодолимо. Беше ликувала през целия ден и така й се искаше това празнично чувство да продължи още малко.
— Не обичам волски бузи.
— Няма проблем — каза той великодушно. — Считайте ги за зачеркнати от менюто. За десерт има бадемов крем.
Устата й се напълниха със слюнка, но не заради десерта.
— Кажете, че ще останете.
Можеше да сподели радостта си с него, нали? Това не означаваше, че го насърчаваше, но не беше съвсем сигурна.
— Марджъри?
— Баба ще ме чака да се прибера вкъщи.
— За нея ще е най-добре да свиква без вас. Ще й съобщим, че ще закъснеете.
Без да обръща внимание на намека, тя подхвана темата за обидата, която баба й му беше нанесла същата сутрин.
— Съжалявам за начина, по който се е държала с вас заради писмата ви тази сутрин. Това е, защото ми е предана.
— Това беше доста неловка ситуация.
„Меко казано“, помисли си Марджъри.
— Независимо какви са отношенията помежду ни, тя няма никакво право да откаже да вземе писмата ви. Знае, че вземам дори любовните писма на Сенфорд.
— Положението беше съвсем различно.
Разбира се, че беше. Лорд Блейк беше написал въпросното любовно писмо. Внезапна тъга понижи доброто й настроение и тя се зачуди защо трябваше да се тревожи, че беше писал на любовницата си. Това само подсилваше факта, че той я ухажваше, защото баща й го шантажираше.
— Е, да, вашата кореспонденция си е ваша работа. Казах на баба това. Уверявам ви, лорд Блейк, че ако тя прави обиколките в бъдеще, ще взема и вашите писма.
— Не, няма да го прави и вие няма да промените решението ми.
Марджъри попита озадачено:
— Какво искате да кажете?
— Нейна милост настояваше да й дам писмата си. А аз отказах по очевидни причини.
— Но баба каза… — Марджъри разбра, че той говореше истината. Подът сякаш се разлюля под краката й. Единственият човек, на когото имаше доверие, я беше излъгал. Баба й не се беше придържала към правилото да взема писмата само на херцози и по-висшестоящи, а се беше опитала да вземе писмата му. Съзнанието за унизителното положение, в което беше изпаднала, я беше накарало да излъже.
— Обзалагам се, че сте чули друга версия — каза той тихо.
— Нищо чудно — отговори тя отбранително. — Вие наранихте чувствата й.
Той отвори уста, за да каже нещо, но се отказа. Минута по-късно каза:
— Няма да позволяваме наранените чувства на Роуина да развалят вечерта ни или да се намесват в сделката ни, нали?
Като се бореше все още с лъжата на Роуина, Марджъри каза:
— Сделка ли?
— Аз ще ви позволя да наемете Рубен Педикорт, а вие ще вземате пощата ми, макар че все още не съм херцог и ще вечеряте с мен тази вечер.
— Не съм се съгласявала с вечерята.
— Не се тревожете повече за баба си — каза той сърдечно. — Ще й изпратя бележка.
Като гледаше очите му, зелени като дъбови листа на лятна сянка, тя се чудеше как ще може да му устои. Отново се усети уязвима.
— Не можете да й напишете бележка — рече тя лаконично.
Той трепна, а очите му се свиха от неочакван гняв. Започна да я разглежда толкова изпитателно, че тя се зачуди какво нередно беше казала.
— Защо се разсърдихте? — попита объркана.
Той отдръпна ръката си и отмести поглед настрани, но не преди Марджъри да забележи как огънят изгасва в очите му.
— Не съм ядосан — каза той. — Гладен съм.
Объркана от променливите му настроения, тя закопня за възможността да разкрие загадката около този мъж. Навярно го болеше ръката. Искаше й се да говори за това, за него, за живота му. Искаше й се да го попита дали се чувства по-различно без мустаците си. Искаше й се да разбере защо беше привлечена от него.
Но със сърцето си вече узнаваше всичко. Беше самотна. Днес беше постигнала една цел в ролята си на управителка на пощенската станция. Беше желала да отпразнува поръчването на пощенската кола, но да помисли, че можеше да направи това с Блейк Честърфийлд, беше грешка от нейна страна.
— Аз просто не мога да разбера Роуина — каза той тихо.
— Не можете да очаквате толерантност от нея само защото съм съгласна да вечерям с вас, ако изобщо се съглася.
— Не очаквам нищо от нея, освен вмешателство. Напишете й бележката, а аз ще се погрижа да й бъде предадена.
Той изглеждаше завладян от тъга. Или беше самотен като нея. Тази мисъл я разнежи.
— Достатъчно говорихме за баба. Казах ви, че можем да бъдем приятели. Не виждате ли, че се опитвам да направя точно това?
— Тогава вечеряйте с мен.
Не биваше. Трябваше да си отиде вкъщи и да работи върху сметките.