Като обърна красивия си невъзмутим поглед към „краля“ на Бат, Честърфийлд каза:
— Между другото, Джордж Ентуисъл ви изпраща поздрави.
Сърцето на Марджъри сякаш падна в петите. И Боу ли беше играл някаква роля в този долен фарс? По лицето на Боу избиха червени петна.
— Може да си запази поздравите.
— Как може Ентуисъл да я принуди да се омъжи? — Изсписка Тобаяс, като се втренчи в Блейк Честърфийлд като малоумен.
Като спести на Тобаяс един презрителен поглед, Честърфийлд пожела още шампанско. След като чашите им бяха напълнени отново, той освободи ръката й и вдигна своята чаша високо. Когато погледът му срещна този на Марджъри, каза:
— Бих желал да вдигна тост.
Заля я вълна от възмущение, защото знаеше, че ще стане обект на неговия неискрен поздрав. Той се усмихна. Изглеждаше изключително доволен.
— Вдигам тост, дами и господа на Бат, за…
— За принца на Уелс — прекъсна го тя. Някой извика:
— Да живее принцът!
Хор от одобрителни възгласи долетя от тълпата.
Марджъри се поуспокои, но скоро лорд Блейк докосна чашата й със своята.
— Вие или сте много умна — прошепна той, — или много безразсъдна.
— Тя беше много безразсъдно момиче — каза госпожа Сърли подигравателно.
— Дръжте си езика, госпожо — изкомандува Боу.
Увереността на Марджъри започна да се възвръща.
— Изгарям от нетърпение да сложа край на този фарс, лорд Блейк.
— Хм — той я изгледа продължително със студен и недоверчив поглед. — Предполагам тогава, че желаете да останете насаме с мен. Много добре — след това се обърна към принца, като изтрака с токовете си, и каза:
— Ваше величество, бих желал, с ваше позволение, да изпратя годеницата си до дома й.
— Вашата самонадеяност е абсурдна. Не желая нищо подобно!
— Разбира се, разбира се, Блейк — отвърна принцът, като се мъчеше да отвори кутията си за енфие. — Но ще закрие тържеството точно в единадесет часа — това е едно от неговите правила, нали разбирате?
Той потупа Боу по гърба. Шампанското изпръска вратовръзката на Неш.
— Бъди добър, Боу, и ги изпрати с твоята карета. Тази нощ навън е ужасно студено.
Боу смръщи сериозното си лице. Погледът му се премести от лорд Блейк към Марджъри. Тя очакваше коварство от баща си, но мисълта, че Боу Неш, нейният приятел и закрилник, я предава, я смаза.
— Не мога да откажа на принца — каза Боу с проблясващи от съжаление очи.
Марджъри докосна ръката му.
— Разбирам — прошепна тя.
— Предайте нашите благопожелания на вдовицата на херцог Локсбърг — каза принцът. — Толкова ни се искаше Роуина да бъде тук тази вечер.
— Ще го направя веднага, Ваше величество — каза Марджъри. — Баба не излиза много напоследък, но вашата загриженост винаги прави чудеса за нейното здраве.
След като се поклони на принца, Блейк Честърфийлд поведе Марджъри през навалицата от изискано облечени любопитни хора. Госпожа Фийлдмаут, известна с острия си език, ги изследваше през лорнета си, а лейди Сюпъртън Милз си водеше бележки върху ленена кърпа за хранене. До следващия ден баните с минерална вода, кафенетата и сладкарниците щяха да жужат от разнасяната клюка. Да вървят по дяволите и следващият ден и всички клюки! До утре тя щеше да си изработи собствен план. С изкусен ход щеше скоро да накъса годежния договор на парчета и весело да пожелае на Блейк Честърфийлд приятно плаване. Марджъри се усмихна благосклонно, докато той поставяше наметалото върху раменете й.
— Забравихте вашето — каза тя. Фалшивата й любезност сякаш прободе Блейк.
— Ще го взема — каза той, а една гореща вълна от гняв го заля от главата до петите. Поведе я към вратата, здраво обхванал с ръка кръста й.
Посрещна ги пронизващ свирещ вятър, но Блейк не му обърна внимание; той приемаше с удоволствие щипещия студ. Великолепната жена до него, изглежда, не беше усетила бързо настъпилата промяна в настроението му. Тя беше същата като Джордж Ентуисъл. В тези благородни гърди туптеше същото студено и хитро сърце като неговото. Можеше да се преструва на невинна и да играе ролята на непокорна дъщеря, докато престанеше да духа този вятър, но нищо не беше в състояние да промени крайния изход. Те щяха да се оженят. Блейк щеше да пожертва ергенството си. Бракът беше ниска цена, с която щеше да заплати, за да избегне унижението, което можеше да разбие живота му.
Сега, след като се беше срещнал с управителката на пощенската станция в Бат, останалата част от мисията му щеше да бъде лека като прекосяването на Гълфстрийм през летен ден. Все пак, докато седеше срещу него в закритата карета с кехлибарения отблясък, който хвърляше лампата върху поруменялото й лице, Марджъри Ентуисъл не му изглеждаше труднодостъпна или покварена. Бяха го предупредили за несломимата й гордост, а собственият й баща беше предвидил раздразнението й.