— А какво ще кажете за останалите? — попита тя заинтригувана. — Кои са нещата от морето, които не ви липсват?
Той отмести купата настрани.
— Наистина ли ви интересува?
Беше ненадминат, когато трябваше да запази самообладание.
— Веднъж ви нарекох разглезен благородник. Ето ви една възможност да ми докажете, че не съм била права.
Стори й се, че я поглежда със собственически поглед.
— Тези неща не са приятни — предупреди я той. Независимата й природа се разбунтува.
— Можете да плашите само подчинените си с този властен поглед, но не и мен.
Той се разсмя.
— Животът не винаги е красив — каза тя. — Кажете ми какво не ви харесва в морето.
Той започна да реди с показалец сребърните прибори до чинията си, докато остриетата на вилиците се изравниха.
— Неприятно ми е да си спомня как веднъж набиха с камшик един мъж, защото беше заспал на поста си и изложил на опасност екипажа. Не ми липсват и отломките от един безобиден търговски кораб, заловен и потопен от пирати. Но от всичко най-малко е избледняла сцената с англичаните, подбрали африканци към плаващите смъртоносни капани, за да ги транспортират в испанските колонии на Америка като роби — той проследи с пръст фините извивки на вилицата за салата. — Клетите души!
Марджъри беше потресена от отчаянието, което той не се и опитваше да прикрие, и от жестоката картина, която беше обрисувал.
— Спрете ги! — каза тя. — Вие имате власт над английските кораби!
Той поклати главата си.
— О, но нашите сънародници са само капка в морето. Испанците усилено упражняват този занаят и въпреки това португалците са далеч пред тях — като затвори очите си, той продължи: — Дано да гният в ада заради греховете си пред африканците!
Пламнала от желание да поправи тази несправедливост, тя грабна ръката му.
— Трябва да направите нещо! Поне спрете англичаните!
Той взе ръката й в своята и тя се изненада, когато усети дланта си влажна.
— Не мога, поне не от палубата на „Доверие“ или на някой друг кораб от моята флота.
— Тогава от къде? — попита тя.
— Само Парламентът може да сложи край на такова равнодушие към човешката съдба.
— Вие имате право да участвате в Камарата на лордовете, ако решите да се възползвате от него.
— Да, но не съм сигурен, че мога да променя нещата.
— Разбира се, че можете! Пишете писма и петиции!
— Не съм особено красноречив в писмена форма, а поробването на африканците е занаят, Марджъри. Англичаните няма лесно да се разделят с печалбите си само защото някакъв богат благородник заявява, че това, което вършат, не е справедливо.
Отношението му я порази. Тя издърпа ръката си.
— Не говорете така, Блейк Честърфийлд! — каза тя разпалено. — Само един страхливец отказва да се бори за това, в което вярва. А аз не смятам, че вие сте страхливец.
— А какъв съм?
Нямаше да му позволи да я мами с думи.
— Вие сте един хитрец, който се опитва да ме прелъсти.
Той й се усмихна тъжно и посегна към чашата си с вино.
— Едва ли. Губя вече умението си.
Не, той не губеше нищо, но тя щеше да запази заключението за себе си.
— Кои качества са важни за вас, Марджъри?
Тя не можеше да си спомни някой да й беше задавал подобен въпрос, но не беше трудно да намери отговор.
— Честност. Независимост. Вярност.
Като докосна леко чашата си до нейната, той каза:
— Като ваш съпруг ви обещавам да не накърнявам прекалено много независимостта ви.
Не можеше да я улови в клопка с хитрината си.
— Значи ще трябва да се примиря само с едно от трите качества? Ами честността и верността? Тях не можете да ми ги дадете.
— Разбира се, че мога.
— Тогава ми кажете самата истина — каза тя бързо. — Защо баща ми ви изнудва?
Столчето на чашата му се отчупи в ръката му с леко изпукване. Тази половина издрънча на масата и се разклати като развален пумпал.
— Чуйте тази истина, Марджъри Ентуисъл! Желая ви, а баща ви да върви по дяволите!
Тя се почувства така, сякаш беше едновременно и пешката, и печалбата в игра на шах. Усетила отново болка, отговори:
— Значи пак се върнахме на темата за прелъстяването, така ли? А сега аз ще ви кажа самата истина, Блейк Честърфийлд. Не можете да ме прелъстите, защото нямам намерение да оставам насаме с вас.
Той махна с ръка към стаята.
— Сега сме сами.
— Ха! Не сте достатъчно безразсъден, за да навлечете неприятности и на двама ни, като ме компрометирате в гостната на Кливлънд.
— Бих могъл да го направя във вашата.
Решимостта в погледа му я изплаши, но тя не отстъпи.
— Не ме заплашвайте.
Той се облегна назад на стола си, а продължително задържалото се обещание в очите му контрастираше с нехайната му поза.