Той прокара ръката си по етажерката с книги, а след това огледа пръстите си за прах. Носеше модерна перука, напудрена в сиво, с три рула над ушите и грижливо прибрана опашка на тила. Той никога не гримираше лицето си като някои мъже, защото това щеше да бъде само разхищение на козметични средства. Тобаяс Пондз беше надарен с превъзходна кожа. Винаги се обличаше елегантно, но в консервативни тонове. Днес носеше панталони и добре ушито палто от тъмносиньо кадифе. Беше преуспял в Бат благодарение на Марджъри. С намръщено изражение взе един от моливите й.
— Държите се като носач на столове колички с пришки по краката.
— Колко остроумно, Марджъри, но тогава всеки трябва да говори по този начин. Точно тази сутрин баба ви се хвалеше в банята „Крос“ с ума ви и разказваше наляво и надясно колко много сте заета. Горката! Трябвало е да наеме някой си чужд човек, както тя се изразява, за да й помогне да се задържи на краката си във водата.
Горката Роуина. Марджъри оцени чувството, криещо се зад отзивчивостта на баба й. След време обаче усилията й винаги даваха нежелан резултат. Спомни си епизода около писмата на лорд Блейк. Обеща си, че ще прекарва повече време с баба си, щом веднъж си осигури отново пощенска отстъпка и лорд Блейк си тръгне по пътя, но дотогава можеше да наеме на баба си придружител за банята. Най-напред трябваше да се справи с врага.
— Благодаря за тази информация, Тобаяс.
Той смачка ръкавиците в юмрука си.
— Държите се грубо, както винаги.
Доволна от себе си, тя плъзна към него новите разписания.
— Предполагам, че това е всичко, заради което сте дошли.
— Не бива да си мислите, че съм ви спестил едно идване до ателието ми. Просто бях в този район — без да чака покана, той се настани на пейката до вратата и изви врата си, за да огледа стената. — Трябва да боядисате прозорците и да им сложите завеси. Ужасно пуританска е атмосферата тук.
Дори и най-малкият от пощальоните можеше да седи удобно в тази стая, без да събаря украшенията или да цапа мебелите. Освен това тя не можеше да си позволи кадифени завеси със златни шнурчета или плюшени дивани с рогозки от магазина на Доили. Погледна го злобно.
— Това е място за работа, а не клуб за развлечения. Стаята ми харесва точно в този си вид.
— Угаждайте си, докато имате тази възможност.
Сарказмът му я подразни.
— Разписанията ще ми бъдат нужни възможно най-скоро.
— Вие наистина сте се променили с годините, нали Марджъри? Някога бяхте първата дама на бала, а сега работа, работа, работа.
— Да, имам да свърша много работа. Знаете изхода.
Той каза невинно:
— Но аз не съм ви казал защо дойдох.
— Ако сте тук, за да проверите как управлявам пощенската станция, пет пари не давам за това. Ако е заради миналото ми, още по-малко ме интересува.
— Надявам се — каза той подигравателно, — че като се омъжите за лорд Блейк, ще ви остане малко време да се грижите за изпращането на писмата и за приютяването на уличните малчугани, ако съмнителното ви минало не го накара да се подвоуми дали да се ожени за вас.
„Мижитурка“ — помисли си тя. Той никога нямаше да признае ролята си за това, което й се беше случило преди години. Като се усмихна насила, тя отговори:
— Смятам, че трябва да си гледате вашата работа. Разписанията! — тя му ги подаде.
Той дръпна листовете и започна да ги преглежда един по един. Марджъри му каза, прикривайки раздразнението си:
— Можете да ги вземете със себе си.
Тобаяс отвори уста, за да отговори, но се спря, защото вниманието му беше съсредоточено върху едно от разписанията.
— Отбелязали сте неправилно времето между Лондон и Брентфорд. Прекалено е дълго — погледна следващата страница, а после следващата. — Вижте тук, отново сте го сгрешили — на Хаунслоу и Колинбрук.
Марджъри се усмихна, защото Тобаяс предполагаше, че пощата все още ще бъде разнасяна с кон. Въпреки че каретата беше по-бавна, качеството на обслужването щеше да се подобри. Почуди се дали да му каже за новия начин на обслужване, но реши да не го прави.
— Времето е дадено правилно, Тобаяс, но все пак благодаря за загрижеността ви. Правя някои промени.
— Какви например? — самодоволна усмивка разкри счупения му зъб. — Да оседлавате костенурки вместо коне ли?
Откакто беше пристигнал в Бат преди шест години, той я беше тормозил неведнъж. Можеше да му прости предишните заяждания, защото тогава беше безразсъден и отчаян. Но сега искаше да заеме мястото й и тя щеше да бъде безпощадна.
— Напечатайте само разписанията. Трябва да се залавям отново за работа.
— Но те са съставени погрешно.