— Не се тревожете за това.
— Наистина се тревожа за това, защото ще стана управител на пощенската станция — каза той меко.
Дори и да предложеше по-висока отстъпка от нея, пощенската кола гарантираше успеха й. Момчетата щяха да имат дом, образование и надежда за бъдещето. Тя щеше да си осигури прехраната и самоуважението — това трябваше да бъде достатъчно.
— Никога не забравям, че сте амбициозен, Тобаяс, а сега, ако няма нищо друго…
С умението на актьор той изви лицето си в усмивка.
— Да, всъщност има нещо — той извади от папката няколко листа хартия. — Лорд Блейк поръча тези съобщения. Мислех си, може да желаете да им хвърлите един поглед — той ги остави на бюрото и ги плъзна към нея. — Много е деликатен, не мислите ли?
С красиво изписани букви се оповестяваше официално годежът й с лорд Честърфийлд. Тя прехапа език, за да се въздържи да не каже нещо, за което да съжалява, тъй като Тобаяс можеше да го използва против нея.
— Жалко, че това ще отиде на вятъра. Вашият гравьор е свършил чудесна работа, както винаги.
Като се изпъчи, той отговори:
— Лорд Блейк ви поръча също нови канцеларски принадлежности, лейди Марджъри Честърфийлд. Кръгчето е хубаво, нали?
Тя погледна хартията и забеляза монограма си под омразния шеврон. Това беше прекалено и тя не можа да се въздържи. Блъсна с ръка листовете и те се разхвърчаха по пода в краката на Тобаяс.
— Махайте се, заедно с всичко това и вашите предположения и доказателства!
Подобно на скъперник, изпуснал златна монета, той се втурна да събира хартията си. Премаляла от яд, Марджъри се запъти към прозореца и се загледа навън към улицата. Чуваше го как лази по пода зад гърба й. Със своята непохватност събори кошчето за отпадъци.
— Ще почистя това след минута — разшумоля се хартия. Навън на двора Камбър носеше кофа с вода към пилчарника, едната му ръка беше вдигната за равновесие. Никога ли нямаше да си тръгне този Тобаяс? Чу го да се отправя към вратата и да я отваря.
— Ще напечатам разписанията точно както сте ги написали — каза гневно той. — Ще ги имате след седмица-две.
Вратата се затръшна. Когато стъпките му се отдалечиха, Марджъри се отпусна на стола до прозореца. Трябваше да приключи с този годеж. Досега беше проявявала търпение и разбиране. Отсега нататък щеше да бъде самоуверена и неотстъпчива.
Блейк крачеше по килима в библиотеката на Кливлънд, а празната къща сякаш го притискаше. След като дълго беше живял с постоянния шум и буйните моряци на „Доверие“, фалшивата любезност на града го притесняваше. Колкото по-дълго останеше тук, толкова по-голям риск поемаше, защото можеше случайно да се издаде. Той потръпна при мисълта, че клюкарите можеха да научат тайната му. Бат му предлагаше само едно удоволствие: Марджъри Ентуисъл. Възможността да я види отново пробуждаше чувствата му и раздвижваше кръвта му. Първоначалният му план беше да се ожени за нея, да я дари с наследник и да се захване със собствената си работа. Сега му се искаше да я ухажва, да я обича и да я води навсякъде със себе си. Кога беше настъпил този обрат? Той, който винаги беше отбягвал продължителни връзки, откри, че искаше да я вижда всеки ден и да се люби с нея всяка нощ.
Часовникът удари десет. Неговата прекалено морална, благовъзпитана и толкова прецизна управителка на пощенската станция трябваше да бъде скоро тук, за да вземе пощата, мислеше си той. Господи, той не беше писал толкова много писма, откакто капитан Дженкинс беше загубил едното си ухо и беше обещал да започне война между Англия и Испания. Блейк също беше започнал собствена война и ако Марджъри не се отбиеше при него, той щеше да предприеме истинско настъпление.
Обзе го мрачно настроение. Какво щеше да каже тя за последното му среднощно промъкване в спалнята й? Какво щеше да каже за рисунката? Щеше да бъде шокирана, когато разбереше колко близо беше до свалянето на дрехите и до мушването в леглото й. Той потрепера, като си представи дългите й крака, обвити около кръста му, а сочното й тяло — да го приканва и му се отдава.
Макар желанието да го беше изпълнило изцяло, съвестта му успешно се противопоставяше на страстта. Не можеше да я насилва. Беше неморално да я прелъстява. Но Блейк трябваше да я спечели не заради собствения си отвратителен недостатък или заради егоистичния каприз на баща й.
Напоследък той беше забелязал зрялото момиченце у Марджъри. Едно любящо, страстно създание живееше под строгите одежди на управителка на пощенската станция в Бат като нещо, което плава под повърхността на океана. Той искаше да разкрие сам това същество. В опита си да се пригоди към нейния живот Блейк беше запомнил хората, с които тя общуваше, и се беше запознал както с враговете й, така и с приятелите й. Дори всяка сутрин посещаваше минералните бани, но тя повече не придружаваше баба си до там. Той изскърца със зъби при мисълта за Роуина. Онази стара вещица би направила магьосниците на Макбет да изглеждат като великодушни кръстници. Вдовицата на херцога на Локсбърг не правеше нищо добро за внучката си. Не можеше ли Марджъри да види жестоката манипулация зад изопачената обич на Роуина?