Брадичката на Марджъри увисна, а една бръчка набразди гладката повърхност на челото й.
— О, простете ми! Не трябваше да си правя такова прибързано заключение.
Откакто се запозна с Марджъри Ентуисъл, Блейк непрекъснато беше смайван от прямотата й. Искаше му се да я прегърне, да я направи зависима от себе си. Искаше му се да я попита защо се беше нагърбила с огромната отговорност за пощенските услуги. Нямаше да е лесно да я ухажва с думи, не и когато такива неподходящи теми като тази за бившата му любовница се вмъкваха в разговорите им. Но като размисли, реши, че те с Марджъри никога не бяха водили нормален разговор.
— Извинена сте, скъпа — каза той весело. — Сега, след като изяснихме това, кажете ми какво правихте, след като ви видях за последен път?
Тя мушна монетата в чантата си.
— Последния път, когато сте ме видели, спях.
Той си спомни колко сладка, като ангел, изглеждаше тя тогава, с разтворените си устни и завивки, вдигнати до брадичката й.
— И много сладко при това.
— Вие сте пакостливо джудже от скандинавските приказки.
— Не, не съм.
— Изхвърлих в боклука скандалната ви рисунка.
— В боклука ли? — думите й сякаш му зашлевиха плесница. Той не беше рисувал от години и тази рисунка не отговаряше на възможностите му, но с практиката умението му щеше да се върне.
— О, аз нараних чувствата ви! — сега тя се опитваше да изглежда срамежлива, така ли? Но той можеше да й го върне.
— Струва ми се, че искате да кажете, че няма да ми позирате повече.
Тя започна да настъпва към него с достойнство, което сякаш образуваше ореол над главата й.
— Изобщо не съм ви позирала. Вие сте нахълтали в стаята ми…
— Не, не съм — прекъсна я той, като се надяваше, че ще охлади гнева й. — Бях много тих.
Тя изглеждаше страховита и непреклонна, както беше изглеждала в шивашкото ателие, когато защитаваше Камбър Стоукс. Споменът за това се понрави на Блейк.
— Очарователна сте, когато сте сърдита.
Тя се засмя, а огънчетата в очите й се превърнаха във весели пламъчета.
— Да не би да очаквате, че ще се развълнувам от такъв банален комплимент?
Блейк сякаш се луташе в непознати морета и осъзна, че не беше напреднал в спечелването й. Предизвикателството разбуди ленивия му мозък. С хумор не беше успял. Дали нямаше да постигне по-голям успех, ако действаше направо?
— Какво е нужно, за да се развълнувате?
Тя тръгна към камината. Като прокара ръка по полицата, докосна железните войници, които бяха радостта и гордостта на Кливлънд. Тъмната, излъчваща мъжество стая, изглеждаше по-светла с нейното присъствие. Така беше и с живота на Блейк.
— Ако исках да бъда развълнувана — заяви тя, — това нямаше да стане от мъж, притежаващ способностите на нощен крадец и въображението на свинар.
Тя се завъртя и размаха пръста си към него.
— Приемете съвета ми, Блейк Честърфийлд! Запазете художествените си наклонности за колелата на файтони и фруктиери с плодове, а опитите си за любовни приключения — за леглото на някоя, която ще ги приеме с удоволствие.
Ако гордостта можеше да се оприличи на благоприятен вятър, то той беше като в мъртво море.
— Ще бъде нужно нещо повече от пресилени обидни думи, за да бъда обезкуражен — каза той в своя защита. — Особено след като много бързо се хвърлихте в обятията ми и покрихте с целувки почти цялото ми лице, като по този начин предизвикахте нежните чувства, които изпитвам към вас. Ако баба ви и онзи дърдорко не бяха в стаята с пощата, щях да продължа нагоре по онези стъпала и да ви отнеса в украсеното ви с волани легло и да получите пълна представа за моите опити за любовни приключения.
Тя запази равновесието си, а единственият признак на гнева й беше бързото повдигане и спадане на гърдите й.
— Щях да се осъзная много преди да ме бяхте ограбили…
Тя наистина се беше осъзнавала — няколко пъти.
— Това означава, че си признавате, че бяхте развълнувана и ме желаехте.
Страните й се изчервиха силно.
— Бях… любопитна и прекалено ядосана, за щастие.
— Сега също сте ядосана.
— Винаги ме хваща яд на вас.
„Внимавайте, Марджъри — помисли си той. — Надвиснала е опасност над главата ви.“
— От това следва, че винаги ме желаете.
Тя вдигна ръцете си.
— Не знам защо си правя труда да разговарям с вас.
Блейк я привлече в обятията си с напрегнато от желание тяло.
— Правите си труда, защото ме харесвате.
— Не — тя се опита да се отскубне. — Не ви харесвам! Поне не по начина, по който си мислите. О, по дяволите! Това, което исках да кажа, е, че се заблуждавате!