Тъй като тя не се отдръпна, той наблегна на тази тема.
— Какво си мисля?
Тя стоеше толкова близо, че можеше да види ресниците й, наподобяващи перца.
— Мислите си, че ще сломите волята ми и че ще ви отдам целомъдрието си — каза тя меко. — А ако не ви се отдам, сам ще го отнемете.
Бързо препускащите му мисли внезапно се заковаха.
Целомъдрие! Защо беше допуснал, че не е девствена? Заради първата им среща. Освен че имаше примамлива външност, тя беше най-независимата и находчива жена в Англия. Беше допуснал, че си има любовник. А защо не? Понеже беше като зашеметен, той остави изключително приятната информация без коментар. Някоя нощ, много скоро, той щеше да посвети тази изящна и изключителна жена в радостите на любовта. Тялото му също откликна по неуловим начин.
— Е? — каза тя, като направи крачка назад. — Нямате ли какво да кажете? Ще се опитате ли да ме лишите от целомъдрието тук? — очите й проблеснаха дръзко. — Сега ли?
Той преглътна и отвори уста да отговори, но изражението й го възпря. Наблюдаваше с интерес как погледът й се плъзна по отвора на панталоните му.
— Колко сте предсказуем, милорд!
Хитростта й го подразни.
— Вижте, Марджъри.
— Вече видях, благодаря, и ни най-малко не съм заинтригувана от последния дар на баща ми.
Блейк се засмя, за да прикрие смущението си.
— Повярвайте ми, скъпа. Баща ви няма нищо общо с това, което мога да ви предложа.
— Не бих ви повярвала, дори и самият архиепископ на Кентърбъри да гарантира за вас.
— Тогава кралят…
— Защо му писахте? — попита тя равнодушно.
— Това тревожи ли ви?
— Ни най-малко — отговори тя уверено.
— О, струва ми се, че сте разтревожена — и трябваше да бъде. — И мисля също, че се страхувате от мен.
— Ха! Не се ласкайте толкова. Въобразявате си, че ще се влюбя във вас.
— Да, вярно е. Аз съм добра партия, а вие сте неочаквана награда, Марджъри.
Тя сви ръката си в юмрук и удари силно по полицата над камината, като събори фигурите на пехотинците.
— Не съм награда, Блейк — каза тя, като вдигна железните войници. — Аз съм залог — също като вас.
Истината в думите й сякаш изчерпа силите му и той отпусна ръцете си.
— Говорите за годежа, нали?
Изражението й се смекчи и тя изглеждаше толкова уязвима, сякаш щеше да се разплаче.
— Да, за това говоря. Защо иначе щяхте да ме желаете? Та вие можете да имате всяка знатна и не толкова знатна жена в Англия, а можем да прибавим и Франция, и Испания. Не се преструвайте. Знам защо сте тук.
Хрумна му една смела идея.
— Стойте тук. Веднага ще се върна.
Преди да обмисли последиците, той се втурна към стаите си и се върна с документа.
— Ето — мушна го в ръцете й. — Той не струва и пет пари без подписа ви. Скъсайте го, хвърлете го в огъня или го вдигнете на флагщог, Марджъри! Мене не ме засяга това!
Нараненото й достойнство я накара да се изчерви.
— Знаех, че не искате да се ожените за мен — тя размаха листа. — Доказва го вашето безразличие към този документ.
Беше го разбрала погрешно. Търпението на Блейк се изчерпа.
— Разбира се, че искам да се оженя за вас! Не съм скривал желанието си, но кога всъщност съм ви направил предложение?
— Не сте ми правили истинско предложение — докато говореше, тя милваше навития на руло пергамент по такъв недвусмислен начин, че Блейк се сви. — Вие заявихте пред целия град, че ще се оженим.
Макар да съзнаваше, че жестът й беше невинен, той си представи как ръцете й го галят по подобен начин.
— Отричате ли се от думите си? — попита тя. Коленете му заплашваха да се огънат и ако не побързаше да вземе документа от нея, щеше да съжалява.
— Не, не се отказвам от това, което казах, но откъде знаете, че няма да пожелаете да се омъжите за мен? Вие дори не желаете да ме опознаете.
— Повярвайте ми, че знам достатъчно. Казвам го в случай, ако сте забравили, че съм играла по този сценарий вече шест пъти.
— Аз съм по-различен от останалите.
Огледа го от главата до петите.
— О, така ли? И по какво се различавате?
Тя никога нямаше да научи отговора.
— По това, че ви желая. Другите не са били достойни за вас. А аз желая да докажа, че съм — той гледаше съсредоточено документа. — Скъсайте го.
Вместо да го направи, тя го притисна към гърдите си.
— Не може да говорите сериозно. Вие не познавате баща ми. Той съсипа четирима почтени мъже и ги разори всички, с изключение на един. Става безпощаден, когато реши да ми намери съпруг и да се сдобие с внук.
Страхът изправи косата му и го смрази, но Блейк се насили да се усмихне и да излъже.
— Не се страхувам от баща ви и разбирам, че не може да ви принуди да се омъжите.