„Каква шега — мислеше си Блейк, — каква жестока игра между баща и дъщеря.“
Но защо, за бога, Джордж беше пропуснал да спомене за нейната красота или за интелигентността й? Зад очарователните сини очи работеше остър ум, в който той възнамеряваше безмилостно да проникне. Под диплите на тези коприни се криеше тяло, на което той имаше намерение да се наслаждава. Модерната напудрена перука беше избрана по-скоро за да подчертава чертите й, отколкото да отнема от красотата и провинциалната свежест на лицето й. На фона на тежко падащите вълни на бялата перука се открояваха примамливо извити кестеняви вежди и леко обърнати нагоре гъсти ресници. Допадаше му мистерията на перуките, защото му беше приятна играта да отгатва истинския цвят на косата на жената. Но при нея не беше необходимо да го прави.
Косата на Марджъри Ентуисъл сигурно беше червена. Той би заложил пълномощията си на кралски офицер за това. Но до каква степен? Дали не беше с меднозлатист цвят, като тази на Адел — неговата предишна любовница? Или пък беше като огненочервената коса на Керолайн — настоящата му любима? Ако случаят беше такъв, той се надяваше нравът на Марджъри да подхожда на косата й и очакваше разгорещен сблъсък, очи в очи, с лукавата дъщеря на Джордж Ентуисъл.
При мисълта за врага си Блейк усети нов прилив на гняв и ненавист. Стисна здраво юмруци и се размърда на покритата с кадифе седалка. Коленете му докоснаха нейните. И двамата имаха прекалено дълги крака за каретата на Боу. Главата й се извърна рязко.
— Прощавайте — промърмори тя, като започна да оправя наново тежките си поли от брокат, избягвайки погледа му.
Смути ли се, или само така му се беше сторило?
По дяволите, помисли си той, защо трябваше да обръща внимание на нейното настроение? Тя беше най-важната част от този брачен капан и понеже той нямаше друг изход, трябваше да се справи възможно най-добре със ситуацията. А за да й плати за цялата тази интрига, той щеше да я дари с наследник, да я настани в някое от провинциалните си имения и да се върне в морето. Не беше нужно тя да му харесва. Като усети леко задоволство от мислите си, той се изкашля.
— Имате ли някакви въпроси, лейди Марджъри, преди да уточним датата на сватбата? Разбира се, вие незабавно ще трябва да си подадете оставката при пощенския инспектор.
Тя го погледна с толкова ласкав поглед, че той помисли, че не го е чула. Накрая му каза:
— Изглежда, че вие с баща ми сте се споразумели, без да помислите за моите чувства. Тази ваша шега съвсем не е оригинална, но трябва да си призная, че съм заинтригувана. Чудя се обаче как се стигна до този договор?
Той нямаше никакво намерение да прави признания.
— Предполагам, че сте били във Франция и точно там сте станали жертва на баща ми.
Тя имаше ужасно остър език. Той й отвърна с тон, с който се обръщаше към своите неопитни моряци:
— Съвсем изкусно изпълнявахте ролята си досега. Не разваляйте ефекта и не обиждайте интелекта ми, като се опитвате да минете за тъпа.
За негова огромна изненада тя се изсмя. В смеха на жената пред него нямаше нищо превзето, напротив — изглеждаше искрено развеселена.
— Вие се издадохте, лорд Блейк. Знаех, че така ще стане.
Той се стъписа. Къде беше допуснал грешка? Какво беше казал, за да се издаде?
— Защо тогава, като изключим принудата от страна на баща ми, желаете да се ожените за жена, която намирате едновременно за тъпа и оскърбяваща?
Блейк се отпусна. Тя говореше общи приказки. Като се сети, че трябва да подбира думите си по-внимателно, той отговори:
— Един изгарящ от желание младоженец може да прости на своята невяста много неща.
Тя го погледна право в очите.
— Нямам нищо общо с този абсурден годеж.
Блейк беше впечатлен от прямотата й.
— Очаквате това да има някакво значение ли? — попита той.
— Надявах се, че ще има, защото не можете да ме принудите.
— Разбира се, че мога.
— Добре сте се хванали на въдицата му — каза тя с тъга в гласа си. — Какво неудобно за вас положение!
Неудобно положение за него? Боже Господи! Защо трябваше да изпитва съжаление към него, след като той беше направил най-лошото, за да я унижи пред принца на Англия?
— Край на тази безсмислена шега — каза Марджъри, като тръсна глава.
— Отлично — най-после тя щеше да стигне до същността на въпроса. — Трябва да уредим нещата.
— Може би това ще стане, когато ви опозная по-добре — каза тя с нескрита неприязън.