— О, боже! — тя беше уловила иронията на ситуацията.
— Какво неловко положение!
Блейк преглътна и се насили да й се усмихне.
— Може ли да ви кажа, че сте очарователна?
Успокоението изглади бръчките на загриженост.
— Благодаря.
Той погледна съсредоточено Шелбърн, а после Джулиана. Тя побърза да каже:
— Простете лошите ми обноски. Лорд Блейк, позволете ми да ви представя виконт… — тя се запъна, а очите й се разшириха от смущение — да ви представя Томас Шелбърн.
Блейк не успя да разтвори стиснатия си юмрук и не подаде ръката си, но успя да кимне с глава.
— Това е удоволствие за мен, Шелбърн.
— Честърфийлд.
Магическата дума Честърфийлд! Вековната семейна гордост проблесна в него. Той можеше почти да усети Едуард, черния принц на Уелс, да стиска рамото му и да казва:
— Отстоявай себе си, момко.
За бога, той щеше да го направи!
Погледът му се спря върху разрошената коса и омазаните дрехи на Шелбърн. Той беше облечен в жилетка от брокат, която някога беше имала модерния лимонов цвят. Вратовръзката на нещастника беше изцапана и изглеждаше така, сякаш я бяха използвали за забърсване на масите. Джулиана се изкашля.
— Господин Неш все още не е пристигнал и аз се чудех дали не бих могла да ви предложа…
Като я разбра прекрасно, Блейк каза:
— Искате ли да танцуваме?
Шелбърн се обърна към масата. Косата му беше вързана с раздърпана панделка.
— О, не — каза тя с леко поклащане на главата си, без да разпръсне нито прашинка от пудрата върху високата си красива перука. Тя говореше зад ветрилото си. — Разбирате ли, лорд Блейк, има мошеник на тази маса и ако господин Неш беше тук, а аз съм сигурна, че скоро ще дойде, щеше да прекрати това.
Тази нелепост докосна особено весела струна у Блейк. Той тъкмо си мислеше за един от своите славни прадеди и що се отнасяше до мисиите им, разкриването на измамник сред комарджиите на Бат изглеждаше като детска игра в сравнение с таланта на Едуард в битката при Креси. Но това беше задача за Блейк.
Като се почувства особено поласкан, той каза:
— Ще бъде удоволствие за мен да действам вместо Неш. Шмекеруват ли мъжете?
— Да — каза тя присмехулно. — Сигурна съм в това. Този с ужасната перука и онзи с протритите обувки спечелиха пет точки от пет хвърляния. Те бяха толкова нагли, че спряха да залагат, когато дойде редът на горката жена. Никой друг не е спечелил повече от шилинг. Тя е започнала вече да залага бижутата си.
Момичето взе заровете. Когато го видя, Блейк се усмихна насърчително. Пред нея лежеше залогът, състоящ се от около петстотин лири в монети, перлена обеца, рубинена карфица за вратовръзка и златна кутия за емфие. Блейк разпозна младежите, които беше наблюдавал само преди няколко минути. Те стояха един до друг и обсъждаха обстановката в странноприемницата „Белият лебед“. Изглеждаха напълно безучастни към следващото хвърляне на заровете. Защо беше така? Когато отново дойдеше техният ред, успехът им щеше да е сигурен. Но кой от мъжете играеше нечестно?
Със съкрушено от отчаяние лице момичето хвърли и последната си обеца на камарата. Точно когато затвори ръката си, за да разтръска заровете, Блейк я хвана за китката.
— Един момент — каза той.
Тя остана с отворена уста. Пръстите й се огънаха и заровете се търкулнаха по роклята й. Но Блейк не се разтревожи за тези зарове, момчетата си имаха други, тези, които им бяха нужни.
— Вижте какво — каза младежът с протритите обувки, — трябва да си чакате реда. Сега девойчето е на ред — пеещият му глас с провинциален акцент го издаде, че е ирландец.
Всички останали на масата вдигнаха погледи към Блейк. Очите им се разшириха. Те застанаха мирно, като марионетки, чиито конци бяха дръпнати. Разговорите в залата утихнаха. На съседните маси започнаха да се надигат глави с перуки, като всяка търсеше по-добра видимост.
— Стига, О’Донъл — каза мъжът с опърпаната перука. — Той не е просто лорд. Той е Честърфийлд — не виждаш ли?
Ирландецът отстъпи назад и изведнъж интересът му се насочи към ожулените му обувки.
Мъжете бяха приятели, както Блейк беше предположил, или партньори в измамата. Той огледа бързо и останалите присъстващи на масата. Не можа да види онези двамата младежи. Но дали нямаха други приятели сред играчите?