— Извадете заровете от корсажа си. Тя разклати бедрата си.
— Можете да вземете всички неща, с които играя, милорд, но зарове нямам.
— Дайте само заровете — тя не се помръдна и Блейк я заплаши: — Аз ще ги взема.
— Не бихте посмели — изрече злобно тя, а изражението й беше сурово като на леките жени от улица „Лилипут“.
Блейк скръсти ръцете си.
— Ще видим.
Преброи до пет. Тя го накара да сведе поглед. После мушна ръката си в пазвата й. Неприятният сладникав аромат на жасмин достигна до обонянието му.
— Хей! Това не е начинът, по който трябва да се отнасяте към дама! — развика се тя, като се извиваше в ръката му. Като си пое въздух, стисна ръката му между гърдите си и деколтето на роклята. — О, милорд! — изписка тя. — Колко ви е приятна ръката!
Пръстите му се движеха по влажната плът и се затвориха около заровете. Шумът в залата утихна. Едно бастунче затропа силно по мраморния под. Блейк вдигна очи. Проститутката гледаше пода. Той замръзна на мястото си, защото на прага стоеше Боу Неш, натруфен в златист брокат, а до него се издигаше заплашително фигурата на Роуина с очи, заковани в ръката на Блейк. Той се отдръпна. Като притегли на ръка заровете, разбра, че са фалшиви. Това беше средство за измама.
Една ръка в ръкавица докосна рамото му. Видя тъмночервената пола на Джулиана Пепджой.
— Благодаря ви — каза тя. — Ще за свидетелстваме ли уважението си към новодошлите?
Блейк едва не се изсмя високо.
— Непременно.
— Но най-напред трябва да платите глоба от тридесет гвинеи.
— Защо? — попита Блейк.
— Друго правило на господин Неш.
Блейк грабна монетите от масата.
— Неш ли взема парите?
— Не, отиват за любимото му благотворително заведение, разбира се — каза тя възмутено. — Болницата за лечение с минерална вода.
Повечето от посетителите бяха напуснали масите си и отиваха да поздравят Неш и Роуина. Професионалните комарджии се втурнаха към „краля“ на Бат като чайки след рибарска лодка. Гражданите, решени да се доберат до вдовицата на херцога, приличаха на поклонници, бързащи към светилище.
Блейк се изсмя.
— Кое е толкова смешно? — попита Джулиана.
— Мислих си само, че ако тази стая беше кораб, щеше да бъде опасно наклонена към десния борд — отговори той, като се наведе надясно.
Тя погледна тълпата от хора, която се скупчваше в дясната част на залата и също се засмя.
— Колко сте остроумен. Мислите ли, че ще потънем?
— Само онези, които не могат да се задържат над повърхността при церемониалностите.
Погледът й стана по-мек.
— Харесвате ми, Блейк Честърфийлд.
— Радвам се, защото се нуждая от приятел — той стисна ръката й и я поведе към мястото, където свършваше навалицата.
След малко Джон Уд застана между тях и херцогинята. Архитектът се поклони над ръката на Роуина и каза:
— Вашето присъствие е като предвестник на пролетта, Ваша милост.
Тя се усмихна, като разкри бели и правилно подредени зъби като тези на Марджъри. Едно причудливо колие от перли подчертаваше нежната кожа и привличаше вниманието към изящната й дълга шия. Носеше роклята от черно кадифе на Марджъри и богато бродирана бяла фуста. Марджъри беше наследила ръста си от страна на майка си, защото Джордж Ентуисъл беше малко над средния ръст. Тя беше облагодетелствана от баба си в много отношения. И двете бяха внушителни и елегантни, с очи в еднакво очарователен нюанс на синьо и фини носове, достойни да провокират уменията на художника. Характерите им обаче се различаваха толкова, колкото акулата от другите видове риби.
Той си спомни какво беше казал Джордж Ентуисъл за Роуина. Беше я нарекъл „хитра и безмилостна стара жена“, която най-напред би загубила ръцете си, преди да пусне Марджъри. Според Шелбърн Роуина беше нарекла Джордж „стар съсипан женкар“, който би пожертвал дъщеря си, както бе направил с майка й, която бе починала при раждането й, за да му осигури наследник на всяка цена. Всички мнения съвпадат, мислеше си Блейк. Джордж и Роуина бяха една подхождаща си двойка от безогледни изхабени хора, които не биха пощадили чувствата на една уязвима млада жена с преливащо от любов сърце, за което никой не бе достоен. Той имаше намерение да задоволи всичките й нужди.
Винаги беше в неизгодно положение, когато срещнеше Роуина. Но втората им среща беше най-жива в съзнанието му. Беше нахълтал в стаята с пощата с Марджъри на ръце и изпълнено със страст сърце. Тази вечер беше по-различно, защото можеше да концентрира вниманието си върху Роуина, когато я нямаше Марджъри с изключително приятното й „безумие“. Нетърпелив да направи това, Блейк остави Джулиана на грижите на Неш и хвана ръката на вдовицата на херцога.