— Знаете ли какво си мисля, Роуина? Мисля, че ви допада да играете игри с Джордж Ентуисъл, а това, което според мен не разбирате, е, че вредите на Марджъри.
— Вие сте нахален и нахакан младеж — тя се разтрепера от възмущение, но измайстори една усмивка за тълпата. — Това е най-абсурдното нещо, което някога бях чувала. Тя е силна и хубава жена и много по-добра, отколкото заслужавате.
Сто чифта очи ги наблюдаваха, затова Блейк разумно запази тона си равен.
— Трябвало е да бъде силна, като се има предвид изпитанията, на които сте я подлагали с Джордж.
Пръстите й се вкопчиха в ръкава му.
— Марджъри и аз надживяхме игрите на Джордж. Какво знаете вие за този мерзавец?
— Наречете го мнение на обективен наблюдател.
— Наричайте го с каквито глупости искате. Марджъри ще се омъжи по любов, а не по повелята на баща си.
Блейк изигра един от козовете, които Шелбърн му беше дал.
— Както сте постъпили и вие?
Тя пребледня. Стигнаха до масата с напитките. Един къдрав издокаран сервитьор наливаше пунша. Блейк пое от него чашите и подаде едната на Роуина.
— И двата ми брака бяха нагласени — тя въртеше шнурчето на ветрилото си в старите, но гъвкави пръсти. — Нито единия от съпрузите си дори не бях погледнала до деня на сватбата.
Беше наранена дълбоко. Ами ако не знаеше как да се отнася по-добре към внучката си, отколкото се бяха отнасяли към нея? Блейк се опита да измъкне някаква информация, като попита:
— Съжалявате ли за браковете си?
Тя повдигна високо брадичката си. Причудливите перли проблеснаха на светлината на свещите.
— Преживяла съм ги и благодарение на моята помощ Марджъри няма да бъде купувана и продавана като телица на пазара.
Той спекулираше за пръв път с болката на тази горда жена, която беше страдала в ръцете на мъжете. Но какво право й даваха преживяванията да си играе с живота на Марджъри? Колко странно, че точно той, който винаги беше гледал на брака като на някаква сделка, можеше да погледне на него като на емоционален съюз.
Въпреки че беше съгласен с Роуина, той не можеше да й го каже. Щеше да го приеме като слабост, от която да се възползва. Затова реши да отговори на силата със сила.
Роуина отпиваше от питието си, обърнала лице към тълпата.
— Крал Джордж одобрява съюза ни — изрече той спокойно.
Погледът й срещна неговия.
— Той е отговорил на писмото ви? Не го видях да минава през… — тя спря по-бързо от фрегата на пясъчен нанос, а той не можа да се сдържи да не се усмихне.
— Четенето на чужди писма е по-лошо от кражба…
Тя се нацупи като сърдито разглезено дете.
— Ще кажа на Марджъри, че ме наричате крадец.
— Можете също да й кажете, че съм ви предложил имение по ваш избор, след като се оженим с нея.
— А аз ще кажа, че се опитвате да ме подкупвате.
— Честърфийлдови не прибягват до подкупи — каза той гордо.
— Освен ако нямат някоя тайна, която трябва да бъде запазена, или за да поддържат репутацията си на донжуани — тя пресуши чашата си и му я подаде. — Приятна вечер. Не бих си позволила да ви лишавам от удоволствията ви.
О, тя щеше да се опита, помисли си той, като я наблюдаваше как се отдалечава, накуцвайки. Толкова беше изкривена психиката й, че би наранила дори и човека, който я обичаше най-много. Сърцето го болеше заради управителката на пощенската станция на Бат и заради годините на страдание, които беше преживяла.
Разговорите наоколо се превърнаха в далечно жужене. Изведнъж усети празнота и самота, макар че беше сред тълпата от забавляващи се хора. Остави чашата на Роуина. Ако Марджъри не беше в Бристол тази вечер, щеше да бъде тук и да се присмива на мрачното му настроение, а може би щеше да го извади от него. Кога, зачуди се Блейк, беше спрял да я желае по задължение, а беше започнал да се нуждае от нея заради самия себе си? Тежката мисъл се въртеше в ума му, както се превъртаха, когато скачаха във водата от клатеща се платформа. Любовта му към Марджъри не се проявяваше вече като експлозия от страст, а го беше обвила така, както спокойното време се разстилаше над океана. В началото той я мразеше, както мразеше и себе си. Мразеше и обстоятелствата, които ги бяха свързали. След това я беше опознал и започнал да уважава уязвимостта, която тя толкова ревностно пазеше. Накрая го беше привлякла толкова невъзвратимо, че никакво изнудване и компрометиращи тайни нямаха повече значение. Сега той я желаеше силно и се нуждаеше от нея. Обичаше я толкова много, че копнежът го караше да губи равновесието си.
„Обичам я.“
Беше като зашеметен и потърси най-близкия свободен стол. Отпусна се до една маса за игра на табла. По челото му изби пот. Изпи питието си на един дъх. Гърдите му преливаха от нежни чувства, които се опита да опровергае.