— Да се надяваме, че знае какво прави — тя вдигна главата си към прозореца. — Какъв е този звук? — отиде до златистите кадифени завеси и ги разтвори с бастунчето си.
— А, ето и каретата на Негова милост. Трябва да призная, че е хубава — тя ахна. — Ела да погледнеш този безобразен кочияш. Къде се е чувало карета на херцог да бъде карана от човек, облечен като шут?
Да дойде събота и Педикорд, заедно с шапката си с перо и всичко останало, щеше да бъде редовен посетител на Хартсанг скуеър. Тя чу входната врата да се отваря зад гърба й. Блейк разговаряше тихо с Мерлин. Токовете на ботушите му затракаха във фоайето. Докато се движеше по коридора с огледалата, Марджъри се сети за първото му минаване по този коридор. Спомни си, че беше видяла отражението на неговата изправена стойка и вбесеното му изражение. Спомни си също впечатлението, че, дори и гневът не можеше да загрози такова красиво лице. През нощта, когато той пристигна в Бат, тя го беше съжалила, а днес съжаляваше себе си.
— Усмихни се, скъпа — каза Роуина. — Той го очаква. Мъжете от рода Честърфийлд са свикнали да имат жени, които да ги ласкаят.
Когато той влезе в Хамбургската стая, Марджъри не трябваше да се насилва да му се усмихва. Както каза баба й, реакцията дойде по естествен начин.
Беше облечен в традиционните дрехи за баня: сако и панталони до глезените от бяло платно. Само че дрехите на Блейк бяха ушити по поръчка, защото тези, които посетителите на баните можеха да заемат, щяха да му бъдат къси. Светлият плат придаваше на кожата му мургав оттенък, който подчертаваше поразителната мъжественост. Раменете му изглеждаха изключително широки и тя подозираше, че ефектът се получаваше от колосания плат. Под едната си мишница носеше голям пакет, увит в кафява хартия. Той се приближи и й подаде пакета, като се усмихваше.
— Здравейте, Марджъри. Донесъл съм ви нещо — зелените му очи се плъзнаха по лицето й и се спряха на косата. — Красива е. Приличате на богиня с тази прическа.
Настроението й се повиши. Бастунчето на Роуина тракна силно. Марджъри пое пакета.
— Какво е това?
Дяволита усмивка се появи на лицето му.
— Отворете го и вижте!
Роуина се изкашля. Блейк тракна с токовете си и се поклони.
— Добро утро, Ваша милост. Колко хубаво, че ще дойдете с нас.
— Добър ден и на вас, лорд Блейк. Да, наистина е хубаво от моя страна — веселият й тон говореше за снизхождение. — С подаръци ли сте решили да купите обичта на внучката ми?
— Бабо!
— Това трябва да каже тя. Е, Марджъри, отворете го.
Той, изглежда, беше забравил за презрението на Роуина, защото вниманието му беше насочено към Марджъри. Тя погледна пакета, без да успее да прикрие напрежението в погледа си. Любопитството я накара да поруменее. Развърза връвчицата. Хартията се разтвори и разкри роба за баня от ленено платно с много широки ръкави, които се стесняваха в стегнати по ръката маншети. За разлика от традиционните бели роби, тази дреха беше яркочервена.
— Харесва ли ви? — попита той нетърпеливо, като застана толкова близо, че тя можеше да усети силния аромат на сапуна му за бръснене.
В деня, когато наблюдаваше как се бият с шпаги с Евърсън, тя бе облечена в червена рокля и Блейк й бе направил комплимент. Разнежена от спомена, Марджъри проследи фината бродерия на яката и предната страна. Намигнаха й златни копчета.
Тя повдигна глава и посрещна погледа му.
— Благодаря ви. Цветът е много приятен.
— И аз си мислих същото — усмихна се той и докосна лицето й. — И няма защо да ми благодарите.
Роуина мушна бастунчето би между тях.
— Какво има тук?
Марджъри се обърна, за да може Роуина да види.
— Това е роба за баня.
Носът на Роуина се набръчка.
— Но тя е червена!
— Да — отвърна Блейк. — Цвят, който много подхожда на Марджъри, не мислите ли?
Роуина се намуси и стисна бастунчето толкова силно, че кокалчетата й побеляха.
— Само една проститутка би отишла в червено на баня. Ще стане за посмешище.
— Хайде — каза той сърдечно, като хвана Марджъри за ръката. — Тъкмо ще се откроява в навалицата от старици с изпити лица. Повечето хора си гримират лицата за банята, а някои носят перуки под онези ленени шапчици. Херцогинята на Марлбъро носеше диамантената си диадема — като се наведе, той се загледа в обеците на Роуина. — Вие носите даже и рубини.
— Какво нося, не е ваша грижа, а Марджъри е управителка на пощенска станция, а не херцогиня.
— Да, и при това най-хубавата в Англия. Но нещата се променят и хората също — каза той словоохотливо.
Роуина се усмихна самоуверено.
— Бащата на Марджъри никога няма да се промени. Той избира най-слабите мъже, а след това ни ги изпраща, за да се справяме с тях.