Блейк се стегна, а пръстите му стиснаха ръката на Марджъри.
— Той винаги говори хубави неща за вас, Ваша милост.
— Ами! Той е дявол и ме мрази.
— Достатъчно, бабо — каза Марджъри.
— Не е нужно да обличате робата днес, Марджъри, или когато и да е. Исках само да ви зарадвам.
— Много сте сладкодумен — измърмори Роуина.
Неговата искреност радваше Марджъри повече от всеки подарък. Да можеше само да й каже истината за пристигането си в Бат. Тъй като знаеше, че това никога нямаше да стане, тя каза:
— Благодаря ви.
Роуина изстреля една ругатня на френски, след което се обърна толкова бързо, че почти загуби равновесието си. Блейк се втурна към нея, но Марджъри го спря. Тя се задържа на краката си. С бързо движение хвана връвчицата на плетената си чанта, а бастунчето й послужи като прът.
— Няма да отида, ако облечеш това грозно нещо.
— Хайде, Ваша милост — каза Блейк. — Човек би си помислил, че не искате Марджъри да се забавлява.
— Това е абсурдно. Марджъри винаги се е забавлявала. За това не са й нужни червена роба или син на херцог.
Въпреки че се беше събудила само преди час, Марджъри се почувства много изморена.
— Не ти подхожда да бъдеш толкова груба, бабо. Може би ще трябва да останеш тук.
Очите, на Роуина се напълниха със сълзи.
— Знаеш колко много работя — раменете й се приведоха. — Не знам какво ми става. Станала съм невъзпитана като госпожа Сърли. Може би е от това, че миналата нощ, когато ти беше в Бристол, стоях до късно и сортирах пощата. Много исках да дойда на баня. Ужасно съжалявам, лорд Блейк.
Той се усмихна подкупващо.
— Няма нужда да се извинявате, Ваша милост. Обикновено съм в компанията на свадливи моряци. Благодаря за гостоприемството — той протегна свободната си ръка и каза: — Няма ли да се смесим с останалите?
Същата вечер Блейк подаде ръка на Марджъри, за да се качи в каретата, след което влезе вътре и зае мястото срещу нея. Педикорд все още държеше вратата. С телосложение на испански бик и надарен с нрава на котсуолдско агне, той имаше само една мания: шапките. Тази вечер носеше роялистка шапчица, килната самодоволно с червеното си, привличащо погледите, перо. Той дръпна рязко шапката. Оплешивяващото му теме беше осеяно с лунички.
— Позволете ми да ви помогна да се настаните, милейди. — Той оправи пелерината около глезените й с пръсти, които бяха по-подходящи да държат юздите на конете, отколкото да изпълняват задълженията на прислужничка. След това й посочи подпорите. — Това е дръжката, милейди. Хванете се здраво, ако започне да друса — а като се обърна към Блейк, каза: — Милорд, изгасете лампите! Не знам дали по тези пътища не върлуват разбойници, затова няма да рискуваме със светлината.
Запознат напълно с тази установена практика, Блейк кимна.
— Ще изгася лампите веднага, Педикорд.
— Във файтоните хората, които са неподготвени за бедата, пострадват. Няма да се местите без нужда, нали?
— Разбира се, че няма, Педикорд.
— Има два заредени пистолета в страничната преграда.
— Много добре, Педикорд.
Кочияшът хлопна дървената вратичка под седалката на Блейк.
— Тук Евърсън е приготвил бутилка вино и лека закуска. Има също и одеяла и вода.
— Добре сте се погрижили за нас, Педикорд.
— Има пълнолуние и две въоръжени стражи с фенери ще ни водят.
— Ти си помислил за всичко, както обикновено, Педикорд.
Кочияшът се усмихна широко на Марджъри.
— Нищо лошо няма да ви сполети в тази карета — каза той. — Имам намерение да полагам специални грижи за дамата на старши капитана от търговския флот.
Марджъри се усмихна благосклонно.
— Казаха ми, че старши капитанът се отнасял много добре с всичките си дами.
— О, да, като с кралици. Спомням си онази ирландска наследница…
Блейк се изкашля. Педикорд изви лицето си, сякаш беше глътнал магарешки бодил, и каза:
— Нощта е подходяща за една разходка с тази земна шхуна, а, капитане?
— Точно така, Педикорд. Поемай юздите!
Като тръсна глава, кочияшът направи крачка назад и затвори вратата.
— Залостете я, сър.
Блейк я залости, а Педикорд я провери, след което отиде да провери и другата, която Блейк беше залостил.
— Винаги ли толкова стриктно изпълнява задълженията си? — попита Марджъри.
— Винаги. Разположете се удобно, тъй като той няма да се качи на капрата, докато не провери всеки хамут и ремък. Ако имате късмет, ще пропусне да прегледа копитата на конете.
— Ами ако бързате?
Блейк поклати глава.
— Няма такова нещо при Педикорд.