— Винаги ли е бил толкова прецизен? — попита Марджъри.
— Да, откакто бях дете и дори по-рано. Баща му е карал дядо ми. Каретата се преобърнала и баща му загинал.
— Колко ужасно. Каретите са толкова несигурни.
— Не и когато Педикорд държи юздите — каза Блейк уверено.
— Той се изтормози толкова много заради такова кратко пътуване.
Блейк намали пламъка на лампите.
— Ако нямате голямо желание да ходим в Уилтшър тази вечер — каза той, — мисля, че бихме могли да се поразходим до Клевъртън на Ейвън. Лорд и лейди Клейвър имат тържество, на което ще присъства и Кливлънд.
— Какъв е поводът? — попита тя, като развърза пелерината си. Блейк наблюдаваше как дрехата се плъзна по раменете й и разкри ниско изрязаната кадифена рокля в синкав нюанс, която му напомняше небето.
— Вярвам, че лалетата са цъфнали.
Каретата се залюля. Марджъри се хвана за една подпора. Педикорд беше заел мястото си.
— Изненадана съм, че се интересувате от цветя — каза тя.
— В действителност, интересувам се повече от дълга разходка с тази карета насаме с вас.
Многозначителна усмивка украси хубавите й устни.
— Любимият трик на третия и петия ми кандидат — тя започна да оглежда внимателно каретата. — Въпреки че техните карети не бяха в брокат и злато.
Блейк се справи с пронизващата ревност.
— Моите подбуди са чисти.
— Знам — тя облегна главата си назад и се засмя. — Чисто ласкателство.
Много скоро това остроумно и забавно създание щеше да се смее в леглото му и да зачева децата му.
— Хайде, кажете, Марджъри, ще се разходим ли на лунна светлина в компанията на Педикорд, или ще се скриете в навалицата в балната зала на Уилтшър?
С бързо движение на китката си тя вдигна завесата на прозорчето и надникна през стъклото. Нейният изящен профил щеше да краси някоя камея, мислеше си той. Един ден щеше да я заведе в Италия и да поръча на най-прочутия майстор да гравира образа й върху фина розова раковина.
— Много ми се иска да видя лалетата — каза тя.
Като протегна ръката си назад, Блейк плъзна вратичката.
— Потегляй, Педикорд. Поемай курс на север от северозапад.
Кочияшът дръпна юздите. Каретата започна да се движи плавно, като кораб, тласкан от южен вятър. Копитата на конете зачаткаха по каменните улици. Под ламарината нагнетите тухли излъчваха топлина. Малките пламъчета на лампите я къпеха в златиста светлина, която караше вдигнатата й нагоре коса да проблясва. Един ден тази коса щеше да се разстила по възглавницата му. Той посочи мястото до себе си.
— Седнете тук.
Веждите й се повдигнаха.
— Защо? Страхувате се да не падна зад борда ли?
Той се засмя тихичко, като си помисли, че тя щеше да падне единствено в прегръдките му. Слабините му се стегнаха при тази мисъл, но сърцето му жадуваше да изпита повече физическо удоволствие от Марджъри Ентуисъл.
— Можете ли да плувате?
— Да — отговори тя многозначително — дори в най-бурните води.
— Ще запомня това. А сега елате тук, за да ми показвате забележителностите.
Като го погледна с любопитство, тя вдигна ръка към шията си и започна да си играе с панделката, която беше завързана около нея. Ковчежето с честърфийлдски скъпоценности щеше да промени това. Той се сети за точно определен камък. Благодарение на своя праотец Едуард, Черния принц на Уелс, Блейк притежаваше един сапфир, голям колкото яйце на червеношийка. Той си представи скъпоценния камък на дълга верижка, сгушен между гърдите на Марджъри. Завладян от семейна гордост, каза:
— Е? Сигурно не се страхувате от мен.
— Преместете се — каза тя уверено.
Той я познаваше като подводните течения в Атлантическия океан. Стана и издърпа палтото под себе си. Премести се в лявата страна и подаде ръката си. Тя я хвана и се отпусна на седалката до него. Само скромните кринолини на полата й ги деляха.
— Удобно ли е? — попита той, като пое дълбоко в гърдите си нейния лавандулов аромат и пожела корсажът на роклята й да бъде неприлично изрязан, за да може да повдигне гърдите й и да ги погали.
— Да — отвърна тя, като се обърна и срещна погледа му. — Педикорд ще има ли търпението да обучава Таг и останалите?
В уличката една група гуляйджии лееха шумно някаква цинична песен за кралица Елизабет и един от предшествениците на Блейк. В Бат всички се забавляваха с изключение на управителката на пощенската станция. Блейк имаше намерение да промени това.
— Извинете, какво казахте?
— Попитах за обучението на моите кочияши. Не си мислете, че съм неблагодарна — каза тя. — Просто момчетата не знаят нищо за управлението на конен впряг.
Скъпи спомени нахлуха в съзнанието му. Когато беше дете, той често беше бягал от студените коридори на Честъруд заради уютната стаичка в колибата на семейството на Педикорд.