— Защо се усмихвате? — попита тя.
— Мислих си за Педикорд и за осемте му сина, които са по-високи от него и са чудесни кочияши. Повярвайте ми и имайте достатъчно търпение.
— Изобщо не ви вярвам, но ще ви се доверя само този път.
Погледът му продължи да блуждае по тънката й шия и примамващата издатина на гърдите й.
— Това е чудесно място за начало.
Тя се засмя.
— Вашата развратна природа се проявява, Блейк Честърфийлд — като се надвеси напред, тя повдигна другата завеса и погледна през прозореца.
— Кажете на господин Педикорд на следващото разклонение да завие надясно. Ще се отклоним от пътя, но шосето води нагоре към хълмовете и предлага чудесна гледка към Бат.
Блейк отново отвори прозорчето.
— Обърни кормилото надясно, Педикорд, и поддържай прав курс!
— Тъй вярно, капитан!
Блейк сложи палтото си на другата седалка. Тежката тъмна вълна покри женското й наметало, както тялото му скоро щеше да покрие женствената й фигура. Предвкусването на това удоволствие разпали желанието му. Близостта й сякаш наливаше масло в огъня. Минаха през градските врати и излязоха на равния мръсен път. Чаткането на копитата се превърна в приглушен тропот. Блейк присви очи в тъмнината.
— Кажете ми какво е това там, Марджъри. Виждам сенки и от време на време — светлина, която преминава бързо.
— Ха! — извика тя, като се облегна назад и се загледа в лампите. — Движим се със скоростта на охлюв. С това темпо няма да можем да стигнем до Клевъртън на Ейвън преди полунощ.
Той не можа да се сдържи да не отвърне:
— Не ми се иска да ви завладявам прекалено бързо.
В очите й проблеснаха весели пламъчета.
— Бързате прекалено много, дори за една безпарична самотна вдовица.
Той взе лявата й ръка и прокара леко палеца си по безименния й пръст.
— Ами за една управителка на пощенска станция с очи, по-сини от метличина и ум, по-бърз от светкавица?
Тя се обърна настрани, като сведе очи. Изглеждаше напълно уязвима.
— Не става въпрос за мен и не е нужно да прибягвате до ласкателства. Слушала съм ги много.
Каретата се полюшваше нежно в нощта. Той се наведе близо до ухото й и прошушна:
— Дори и за бързия ви като светкавица ум?
Тя повдигна рамото си и потърка ухото си в него.
— Е, не, точно това никога не бях чувала. Един ухажор си мислеше да ме спечели, като ми рецитираше Шекспир.
Като я видя такава закачлива, Блейк се разнежи.
— Това е бил безсъмнено някой нечистокръвен тъп лорд.
— Беше само един долен мошеник — каза тя с нотка на съчувствие в гласа си. — Добре познавам този тип хора.
Шестима мъже я бяха ухажвали от отчаяние. Дали някой от тях беше отделил време да открие чувствителната и великодушна жена? Разбира се, че не, защото иначе щяха да упорстват. Дали някой се беше влюбвал в нея? Той я прегърна и привлече по-близо до себе си, завладян изведнъж от чувство за собственост. Тя се опита да се отдръпне.
— Недейте — каза той. — С мен сте в безопасност.
Тя погледна през прозореца.
— В безопасност от какво, Блейк?
Изненадан от прямотата й, той реши да отговори по същия начин.
— От това, от което се страхувате най-много — да не бъдете насилена. Вие сте много опърничава в това отношение, нали знаете.
Тя въздъхна, от което гърдите й се надигнаха леко.
— Налагаше се да бъда, защото нямах друг избор. Освен това, ако се бях хвърлила в обятията на първия кандидат, нямаше да седим тук тази вечер.
Каретата се наклони, като ги тласна напред. Блейк я хвана бързо, когато започнаха да се изкачват по хълмовете.
— Следователно имаме нещо общо.
Тя се обърна толкова бързо, че носът й докосна леко бузата му. Непресторено недоверие проблесна в очите й.
— Това е абсурдно. Вие сте син на херцог. Какво знаете за принудата?
За пръв път в живота си той изпита желание да сподели най-личните си мисли с жена. Искаше му се да пътуват дълго из хълмистите земи на Шотландия или към имението му в Уелс, тъй като му се струваше съвсем естествено да седи до нея в топлия файтон.
— Да се избавям от брачните капани, е също мой принцип, Марджъри.
Като се облегна назад, тя го огледа съсредоточено.
— Нямах предвид това — в очите й проблесна разбиране. — Разбира се. Вие сте богат, носите титла — а като сви устни добави: — И имате наистина външността на един Честърфийлд.
— Това означава ли, че намирате външността ми приятна? — попита той, усетил удоволствие от думите й.
— Векове наред жените от различни среди са били очаровани от честърфийлдските мъже.