— Не отговорихте на въпроса ми.
— Нямам намерение да ви насърчавам. Запомнете само, че сте много добър в избягването на брака.
Иронията на сегашното положение смути Блейк и той каза мрачно:
— Трябваше да бъда такъв, защото понякога жените са много безмилостни.
Тя му хвърли един кос поглед.
— Повечето жени нямат никакъв избор, а повечето мъже имат. На колко сте години? На тридесет и пет? Кажете ми защо никога не сте се женили.
— Чаках вас.
Смехът й звънна в каретата. Тя никога нямаше да научи причината за продължителното му ергенство, защото да й кажеше означаваше да разкрие грозната си тайна.
— На тридесет и три съм.
— О, извинявайте — каза тя и сведе поглед.
— Няма за какво. Не сте ме обидили. Сега съм по-мъдър и не мога да се излъжа толкова лесно както преди.
Тя се настани в извивката на ръката му и той отново си помисли, че бяха един за друг. Сега трябваше да я убеждава.
— Имате ли нещо против да ми разкажете за някой от вашите случаи, когато сте отървали кожата? — после добави срамежливо. — Вие знаете за някои от моите.
Тя е била унижавана от Роуина и Джордж, а също и той. И двамата бяха бягали от брачните капани. И все пак той сигурно надценяваше способностите й да устоява на играта на баща си и манипулациите на баба си.
— За какво се замислихте? — попита тя, наострила цялото си внимание.
Кога ще се научи да предвижда нейната прямота?
— Мислих си, че моите истории навярно ще ви отегчат — когато тя повдигна предизвикателно веждите си, той добави: — Добре тогава, някои от тях могат да ви се сторят забавни.
— Разкажете ми ги тогава. Някои епизоди от тях… променили ли са ви?
Хамутите издрънчаха. Каретата намали ход, а след това зави рязко. Блейк я хвана по-здраво. Въпросът й му прозвуча като изявление, машинациите на баща й я бяха засегнали дълбоко. Блейк искаше да я накара да забрави тези времена.
— Когато бях на двадесет и една и живеех в една от фамилните къщи в Лондон, една графиня ни упои и двамата с Евърсън с лауданум. Няколко часа по-късно се събудих в леглото си замаян и гол както в деня, когато съм се родил. Дъщерята на графинята лежеше до мен, също така гола и дрогирана.
Тя вдигна ръка към устата си, за да прикрие смеха си.
— Какво направихте после?
— Разбудих Евърсън и му казах да се втурне на долния етаж и да каже на графинята, че съм мъртъв.
— Не може да бъде!
— Може. Бях много убедителен труп.
— О, сигурно не са ви повярвали!
— Повярваха ми. Графинята ридаеше, докато обличаше дъщеря си, а Евърсън отнесе момичето до каретата им. За да предотвратя по-нататъшните усложнения, отстъпих къщата на един братовчед и се преместих у чичо ми, графа на Уестчестър.
Тя се замисли.
— Принудили са ви да загубите уединението си.
Той трябваше да очаква това умозаключение от нея, тъй като беше прекарала живота си в преценяване на ситуации и вземане на решения. С Честъруд и четиридесетте останали имения за наглеждане се нуждаеше от помощник именно като нея.
— Да, принудиха ме, но година след това отидох в морето, където никога не можеш да се усамотиш.
— Но е трябвало да слизате на брега понякога. Вашата слава… ъ… на неотразим мъж е пословична.
Като се почувства поласкан по особен начин, той каза:
— Ще приема това за комплимент.
— Бях го предназначила точно за това — каза тя откровено. — Навсякъде жените ви желаят.
— Ами вие?
— Кажете ми какво става, когато някоя от тях не желае да даде отрицателен отговор?
Колкото и странно да му се струваше, Блейк не пожела да се излага на присмех или пристъп на ревност от страна на Марджъри.
— Е — започна непринудено той. — Станах специалист по изкачване през прозорци посред нощ.
Тя го мушна в ребрата, при което той трепна.
— Ето как сте влезли в стаята ми, когато ми оставихте яйчения крем и рисунката.
Ребрата още го боляха, когато погледна през прозореца и каза:
— Набелязаната жертва не е ли някъде наблизо?
— Не променяйте темата! Не съм свършила с вас.
— Нито пък аз — каза той тихо, но натъртено. — Хайде да си поговорим за това ваше легло. Любопитството ме човъркаше. Много е дълго, значи сте много висока. Идеалният размер за мен.
Устата й зяпна.
— Вие сте измамник!
Той сви рамене и протегна краката си.
— Вярно. Започнах да се схващам тук — като погледна през прозореца, добави: — Стигнахме ли вече до вашето живописно място?
— Трябваше да настоявам да ме закарате вкъщи.
— В Честъруд ли? — попита той нетърпеливо.
Тя се засмя, като отметна една къдрица от сложната си прическа. Като я прибра под фуркетата си, добави: