Блейк започна да се смее ехидно.
— Но той я е нарекъл намусена… — той спря изведнъж. — Те цитираха от комедията на Шекспир за опърничавата жена.
— Често го правят — каза тя жално.
Той щракна с пръсти.
— Тобаяс е бил кандидатът за женитба, който ти е цитирал Шекспир.
— Аз ти казах това.
Той присви очите си и процеди през стиснатите си зъби:
— Ти ми каза, че е бил един от кандидатите за женитба. Не си ми споменавала никакви подробности около връзките си с него.
Като усети някакво абсурдно удоволствие, тя отвърна:
— Ако не знаех, че искаш ужасно много да се ожениш за мен, бих си помислила, че си ревнив, Блейк Честърфийлд.
Ръката му се стегна около рамото й.
— Ревнувам ужасно от всеки, който те познава по-добре от мен.
— Тогава трябва да ревнуваш от половината хора в Бат.
— Това ще се промени.
— Изобщо не съм интересна. Не знам защо толкова настояваш да си създаваш главоболия — но тя знаеше защо: той нямаше друг избор. Баща й се беше погрижил за това.
— Защо се подценяваш толкова, Марджъри?
Защото в ранната си младост беше извършила някои неща, които никога нямаше да могат да се заличат. Баба й беше простила на лошото момиченце, беше се погрижила за нея, беше я приела и я обичаше колкото никой друг нямаше да я обича. Тъй като знаеше, че той ще очаква отговор, каза:
— Аз съм просто една обикновена жена.
— Аз съм едно вледеняващо се, подхвърлено от Луцифер дете.
Тя се засмя.
— Ти си измамник, при това лукав.
— В този случай — каза той, като изви тънките си вежди — позволи ми да ти припомня, че си красива — гласът му се сниши до прелъстителен шепот. — Твоята интелигентност би накарала повечето учени да се засрамят. Ти не скъпиш времето си и си отворила широко душата си, за да дадеш на група сираци шанс за по-добър живот. Ти си жена, достойна за уважение, Марджъри Ентуисъл.
Сърцето й заби толкова лудо и тя си помисли, че може да изхвръкне от гърдите й.
— Разбира се, че не съм.
— Тогава ще го докажа — каза той на ухото й. — Ела тук — той я дръпна пред себе си, след това разтвори палтото си и я притегли към гърдите си. Тялото му пламтеше като пещ на гърба й, а ръцете му я притискаха силно. Той долепи хладната си буза до нейната и отпусна брадичката си на рамото й. Увити като в пашкул от вълна, те се загледаха в Бат…
— Сега — каза той, — след като си на топло и точно там, където искам да бъдеш, посочи ми сградите, където сме били, като започнеш от Хартсанг скуеър.
Имената на познатите места и древни забележителности се превърнаха в бъркотия от безсмислени думи, тъй като разумът й беше съсредоточен върху мъжа и усещането на ръцете му около тялото й. Разумното възприемане и свързаната мисъл избягаха от нея като зеленоглави патици след първия полъх на зимата.
— Не мога да ти покажа — каза тя през мъглата на унеса си. — Ръцете ми не са свободни.
— Хм… — той целуна шията й и се насочи нагоре към чувствителното място под ухото й. — Не е възпитано да се сочи с пръст.
Долната част на ухото й пламна в очакване на докосването му. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Но нали искаше да видиш забележителностите — каза тя несигурно.
— Забрави за тях — прошепна той. — Пред мен има много по-красива гледка.
От устните й се отрони стон и понеже коленете й я заплашваха, че ще се огънат, тя се отпусна на него. В отговор на това той плъзна ръцете си в пелерината й и започна да милва нейните от китките до раменете и от раменете до китките. След това започна да масажира пръстите й, докато напрежението изчезна, и те се разтвориха, а навлажнените длани се отпуснаха до бедрата й. Бързите му пръсти се плъзнаха нагоре и обхванаха напрегнатите й гърди, като започнаха да ги разтриват нежно и да ги възбуждат силно.
Гърдите му се надигаха, сякаш всеки дъх беше поеман с голямо усилие от дробовете му, а през цялото време сръчните му пръсти продължаваха да изпълняват магическите движения.
— Обърни се.
Марджъри откликна на думите му като безнадеждно изгубен пътник, търсещ знак по безлюден път. Ръцете му се сключиха на гърба й и я притеглиха със сила, на която не можеше да се противопостави.
— Обвий ръцете си около врата ми, Марджъри, и отвори очите си.
Кога ги беше затворила? Тя беше толкова опиянена от сладострастие, че беше ослепяла за всякакви картини, с изключение на тези в съзнанието й. Сега го погледна, върнала се към действителността и нетърпелива да се подчини на желанието му. После се опита да се пребори с подтика да се върне към сладостното забвение. Очите й горяха от преливащи нежни чувства.
— Кажи ми какво желаеш, мила.