— Искам да ме целунеш — чу се да казва.
— Надявах се, че ще го кажеш — устните му се притиснаха нежно към нейните, леко разтворени, а дъхът му ухаеше толкова сладко, като детелините призори. Тогава тя се сети, че бе имал някога мустаци. Пръстите й се плъзнаха любопитно по бузата му и се спряха на мястото, където устните им се сливаха.
От върховете на пръстите й сетивната възбуда се насочи бързо към мозъка и като лунни лъчи в съзнанието й заблестяха еротични картини: Блейк разпуска косата й и я разстила върху атлазена възглавница; подарява й ковчеже със скъпоценни камъни в нощта на сватбата им, а после настоява да си сложи бижутата гола пред него.
Тя замря от изненада й удоволствие. Езикът му се плъзна в устата й, след което се завъртя и започна да се движи като ловец, който търси ценната жертва. Примамена от обещаното удоволствие, тя се втурна главоломно към капана. Хваната веднъж в него, доби смелост и се притисна към него, изпробвайки пределите на удоволствието, което той изпитваше.
Той отмести ръката й от шията си и я притегли надолу, към източника на огъня, който пламтеше между тях. Студените пръсти докоснаха топлото кадифе на панталоните му. Тя усети пулса му под дланта си и не можа да пренебрегне знака, който й даваше: той се нуждаеше от нея.
Осъзнаването на този факт роди една грозна истина: тя проявяваше слабост пред мъжете. Баба й беше помогнала да я разбере. Тъй като баща й я беше изоставил, тя търсеше други мъже, които да заемат мястото му.
— Марджъри?
Гласът на Блейк я върна внезапно към настоящето.
— Има ли нещо, което да не е наред?
— Нищо. „Всичко“ — помисли си тя.
— Остани с мен! — замоли я той, като започна да я целува отново, движейки с наслада устните си по ръката й. — Имам нужда от теб!
Заразена от призива в гласа му, тя му даде това, за което я молеше. Започна да се бори срещу ограниченията на своята неопитност, нетърпелива да достигне цялата сила на страстта му и да открие степента на собствената си необузданост. Гърдите я боляха и тя се почувства прекалено слаба, за да се задържи на краката си. Той сигурно беше усетил вътрешната й борба. В гърдите му се надигна непреодолимо желание и той откъсна устните си от нейните.
— Спри — изпъшка той.
Тя отвори очите си, объркана от настойчивостта му. Устните му се стегнаха от напрежение и накараха сухожилията на врата му да изпъкнат като въжета.
— Какво има? — попита колебливо тя.
— Раздвижи ръката си. Веднага! — отговори той през зъби.
Тя го направи, а той започна да се задъхва, сякаш изпитваше болка. Тя също усети болка и разбра, че дланите му все още лежаха върху гърдите й. Изведнъж разбра откъде идваше бедата й.
— Раздвижи твоите. Веднага — каза тя. Той сякаш се тресеше. На лицето му се появи усмивка.
— Не искам.
— Не постъпваш честно с мен.
Пръстите му я притиснаха нежно, а платът на роклята леко ожули опънатата й кожа.
— Ако бяхме в леглото ми, мила, щях да бъда по-справедлив към теб. А ако не беше девствена, щях да те любя тук, на лунна светлина.
Той говореше за любене, но какво общо имаше това със справедливостта? Като излезе от своята вглъбеност, тя каза:
— Това би било невъзможно. Ще се търкулнем в долината.
— Практичните жени ме влудяват.
— Пусни тогава тази практична жена.
— Не. Ти се чувстваш чудесно — той я целуна по носа.
— Мислиш, че не можем да се любим с теб прави, нали?
Заля я гореща вълна от смущение и тя отклони погледа си.
— Боже мой — каза той яростно, — можеш напълно да подлудиш един здравомислещ мъж.
— Ти ми се подиграваш.
— Не, не ти се подигравам. Правя всичко възможно да те прелъстя — той въздъхна, а ръцете му се отделиха от гърдите й — Хайде да си тръгваме — обърна се към пътеката и я задърпа.
Тъй като съзнанието й беше погълнато от един мъж, когото не можеше да има, а тялото й копнееше за близост, която не можеше да получи, тя реши, че не може да се осмели да се изправи пред пълна къща с хора.
— Почакай. Предпочитам да не ходим у Клейвърови.
— Добре — той продължи да върви. — Нямам намерение да те водя там.
— Обещаваш ли?
— Да, не ми ли вярваш?
— Разбира се, че не.
— Много добре — каза той, като се спря. — Заклевам се в моряшката си чест.
Каза го толкова весело и гордо, че й хрумна ужасна възможност. Дали баща й не беше принудил Блейк да си подаде оставката? Беше причинил нещо много по-лошо на клетия Шелбърн.
— Ти обичаш морето.
Той я обви с ръцете си и целуна слепоочието й.
— Да — каза меко, но сериозно, — обичам го. Казвал съм ти какво изпитвам към него.
Тя започна да прелива от нежност, а в очите й се появиха сълзи. Ами ако се наложеше да се раздели с бляскавата си кариера? Какво щеше да каже на баща си, херцога на Бндърли? Тя го прегърна и го притисна възможно най-силно. Не беше честно той да прави такива големи жертви. Не беше честно да го обича толкова много.