Марджъри извърна глава.
— Искам сама да избера съпруга си.
— Тогава ще изберете мен.
Тя се обърна отново към него. Откритият й поглед повторно го смути.
— Имайки предвид вашето положение в обществото и нашата публика там, се надявах да пощадя чувствата ви. Както казах на принца на Уелс, нямам никакво желание да се омъжвам сега. Престанете да ме тормозите, лорд Блейк.
Само веднъж да станеше негова, той възнамеряваше да прави много други неща, но не и да я тормози.
— О, но аз със сигурност ще се оженя за вас. Всъщност ще направя всичко възможно да ви вкарам в брачното ложе.
Тя пое въздух.
— Това е невъзможно.
Дали не принадлежи на друг? Подобни мисли се отразяваха пагубно на нрава му. Свикнал да живее с прекалено великодушни и пламенни жени, той се отвращаваше от идеята да се ожени за нецеломъдрена жена, но в случая нямаше друг избор.
— Смятам, че не е задължително да сте девствена.
— Отвратително влечуго! Аз… — тя докосна гърдите си с тънките си пръсти. — Аз, която съм готова да загубя точно толкова, колкото и вие чрез този брак, направих всичко възможно, за да спася вашата високопоставена честърфийлдска гордост. Но сега разбирам, че не сте по-добър от баща ми.
Типична червенокоска! Кръвта му закипя при тази мисъл. Огледа шията й, устните й, търсейки отпечатъка от нейния любим. Страните й пламнаха от погледа му.
— Това може и да е вярно — започна той, като се наслаждаваше на раздразнението й. — Аз обаче ще настоявам да се откажете от настоящата си връзка.
— Абсолютен простак.
Ядът й спаси останките от гордостта му.
— Изглежда, че съм напреднал в развитието си и съм се превърнал в абсолютен простак в отделни моменти. Настройвайте се вече, управителке на пощенската станция в Бат — каза той през зъби, — защото ще станете маркизата на този пълен простак.
— Никога! — тя се обърна настрани и се загледа през прозореца.
— Никога? — той се замисли, сякаш трябваше да вземе някакво военно решение. — Не, смятам, че това ще стане може би след месец. Един много впечатляващ месец, ако разбирате за какво говоря.
Погледът й отново се насочи към него.
— Заслужавате да ви ударя един шамар.
— Не бих ви го препоръчал — измърмори той провлачено.
— А какво бихте ми препоръчали? — предизвика го тя с устни, разтеглени в чаровна усмивка. — Да съсипя живота си само защото баща ми ви е сварил в леглото с чужда жена?
Блейк замръзна на мястото си и се замоли тя да не се добере до това, от което най-много се страхуваше.
— А, виждам от вашата реакция на възмущение, че престъплението ви не е от душевен характер.
Веждите й, наподобяващи крила, се сключиха.
— Сигурно сте пренебрегнали дълга си към Англия и сте го поставили в ръцете на Франция? Или сте проиграли на комар богатството на фамилията си?
Блейк разбра. Тя не знаеше ужасната истина за него.
— Какво значение има това? Не за пари съм дошъл. Дойдох за вас.
Каретата подскочи, а след това спря. Прокламацията се търкулна от седалката, но Блейк не помръдна. Чувстваше се успокоен и леко замаян.
Марджъри грабна документа. Вратата на каретата се отвори и тя слезе леко, с достойнство и развят хермелин.
Блейк я последва и се изравни с нея. За втори път, откакто се срещнаха, обърна внимание на необикновения й ръст. За пръв път наблюдението му достави удоволствие. Без перуката и високите токчета носът й щеше да докосва брадичката му, а гърдите й щяха да прилягат добре на неговите. Високата й тънка талия щеше да…
Той отхвърли тази мисъл, тъй като в плановете му не бяха включени страсти. След няколко седмици щеше да се ожени за нея, а след няколко месеца щеше да я дари с дете. Веднъж да му роди наследник и щеше да я остави да прави каквото си иска.
Тя се спря на вратата и се обърна към него.
— Каквото и да сте направили, каквото и да си мислите, че можете да направите, Блейк Честърфийлд, чуйте това — тя удари пергамента в гърдите му. — Ще бъде нужно нещо повече от фантастично формулирани декларации и прищявки от страна на баща ми, за да бъда принудена да се омъжа.
Стреснат от гордостта и силната й воля, Блейк стисна ръката й.
— Ще трябва да ми станете съпруга, Марджъри.
— Не, няма. Съжалявам, че напразно сте били път до Бат, защото при по-различни обстоятелства можеше да станем приятели. Моля ви, освободете ръката ми.
Той отпусна пръстите си.
— Ще бъдем повече от приятели.