— Един момент, любов моя. Дай ми още един момент. Като се вгледа в очите му, тя си помисли за радостта, която беше внесъл в живота й, и разбра, че независимо какво криеше бъдещето, тя никога нямаше да може да забрави Блейк Честърфийлд.
Краката й се разтвориха инстинктивно и той се настани в гнездото, което му беше направила.
— Твоят момент, свърши, Блейк.
Той затвори очи и изскърца със зъби.
— О, боже! Аз съм все още с ботуши.
Гласът му прозвуча толкова смутено, че тя се разсмя. Очите му се отвориха, а после се присвиха.
— Не мърдай — предупреди я той.
Като скочи от леглото, издърпа ботушите си и свали тесните панталони. Загорелият от слънцето гръб контрастираше с белотата по-надолу. Той се обърна и застана пред нея, великолепен в голотата си — един храбър воин, готов за настъпление. Часовникът на времето се върна назад със седемстотин години и тя си представи, че е саксонска девойка, очакваща първия Честърфийлд да се появи в Англия. Значимостта на всичко това я изуми. Веждите му се стрелнаха нагоре.
— Каква тежка мисъл е завладяла ума ти, Марджъри? Нали не се страхуваш от мен?
Тя се усмихна възхитена. Със сигурност той беше едър, но какво общо имаше това със страха? Той беше мъж, а тя — жена. Бог ги беше създал да се допълват.
— Ела тук — каза му тя — и свали жартиерите и чорапите ми.
— Категорично не. Те ме влудяват. Той легна леко до нея и я сграбчи в обятията си. Устните им се свързаха в такава продължителна целувка, че тя реши, че нямаше да се бавят още много. Горещата и твърда част от него се притисна към бедрото й и доказа своята готовност. След това коляното му се плъзна между краката й и ги разтвори леко, но тя не се нуждаеше от никаква принуда и ги разтвори доброволно. Той се настани върху нея, допрял корема си до нейния, както беше казал, че ще бъде.
— По-широко, любима — прошепна той. — Разтвори ги по-широко и свий коленете си. Позволи ми да почувствам тези чорапи до тялото си.
Тя направи, както той желаеше, и усети, че Блейк си намери мястото и започна бавно да прониква в нея. Марджъри изпъшка.
— Не се страхувай — каза той. — Ще бъде… неприятно за момент, но ти си готова за мен, любима, а аз… о, благословен Нептун, изгарям от желание да те имам.
Тя обхвана с ръце лицето му, погледна го в очите и каза:
— Аз също изгарям от копнеж по теб.
Той се усмихна и въздъхна.
— Тогава повдигни бедрата си и се хвани за мен.
Тя се вкопчи в раменете му и се повдигна, за да го посрещне, омагьосана от обещанието в очите му. В следващия миг магията беше развалена и заместена от пронизваща болка, която накара дъха й да секне, а пръстите на краката й да се извият.
— Остани така, любима — каза й той през стиснатите си зъби. — Болката почти свършва. Още малко и… — с бързо и сигурно движение нахлу в нея.
Тя извика силно и заби ноктите си в гърба му, като се опита да го отблъсне от себе си.
— Ето, ето, любов моя — каза той напевно, — още един момент. Ще се почувстваш по-добре, ще видиш. Просто си много малка.
Слабините му продължиха да пулсират с мъчителна ритмичност, но тя забрави болката, като си мислеше за последното, което й каза.
— Не съм малка. По-висока съм от почти всички, които познавам, с изключение на теб, разбира се.
Той беше мъж исполин, също като легендарните си прадеди.
— За мен си идеална — устните му докоснаха леко нейните, като я примамваха да го целуне и да му прости. — Казах ти, че няма да трае дълго. Нали сега е по-добре?
Тя не усещаше повече болка, а само една пълнота и странно разочарование. Беше очаквала по-голямо удоволствие от любенето.
— Да, и бих искала да си среша косата.
— Сега ли? — попита той, като смръщи чело.
Защо беше изненадан? Какво още трябваше да се прави? Не знаеше какво да каже. Челото му се изглади.
— Мислиш, че любенето ни свърши, така ли? Не, любима. Току-що започнахме.
Сякаш да се аргументира, той легна внимателно върху нея, като през цялото време я наблюдаваше изпитателно, оглеждайки изражението й, за да открие някакъв признак на неудобство. Болката си беше отишла.
— О! — изпъшка тя, като се оживи отново под него.
— Аз ти казах.
Мелодичният му глас й действаше успокоително, но еротичният ритъм на любовните му движения имаше съвсем противоположно въздействие. Почувства някаква приятна необузданост и се включи нетърпеливо в неговия ритъм.