— Сега по-добре ли е?
— Чудесно.
Блейк я разбираше добре, но цялата интуиция на света не можеше да предскаже изискванията на тялото му. Страстта се впи в корема му, задълба по-надълбоко и прободе като стрела слабините му. Беше я желал прекалено дълго и седмиците на очакване си бяха взели своя данък. Чувстваше се като буре с барут, оставено в опасна близост с пламък, и ако не овладееше страстите си, щеше да експлодира.
Тя беше на прага да изживее пълното удоволствие и той трябваше да й го достави. Но, боже господи, след като я лиши от девствеността й и болката беше утихнала, тя се втурна към удоволствието като фрегата, понесена от бурния океан. Той по-скоро би понесъл наказанието да бъде влачен под кила на кораба, отколкото да я разочарова.
Марджъри стенеше от удоволствие, мяташе главата си и шепнеше, че не я беше излъгал. Сърцето му трепна от неочаквана нежност. Той беше възнамерявал да се наслаждава на Марджъри Ентуисъл, но не беше очаквал, че ще я обича толкова много. Като гледаше сините й очи, отразяващи като в огледало вътрешната й радост, и устните, извити в блажена усмивка, Блейк се запита дали някой мъж можеше да умре от прекалено щастие.
Преди да успее да си отговори, тя се стегна и извика. Той бързо долепи устните си до нейните и заглуши звуците на екстаза. След това започна ритъм, предназначен за облекчаване на собственото му тяло и за постигане на душевно удовлетворение. Тя посрещна бързите му движения и когато й каза да сключи ръката си около тялото му, го направи, без да се поколебае и за секунди. Дантелените жартиери го гъделичкаха отстрани и съживяваха във въображението му картината, явявала се толкова, често преди. Като усети, че силите му се изчерпваха, той се изпъна над нея и прикова очите си върху нейните. След това се освободи, дарявайки семето си на единствената жена, която някога бе обичал. Завладя го умора и се отпусна тежко като повалено от урагана старо платно.
— Притискам ли те? — попита той между глътките въздух, които поемаше.
Тя измънка някакъв отрицателен отговор и прокара пръстите си през косата му. Той потрепера от допира.
— И ти ли си чувстваш по същия начин като мен? — попита тя с нотка на свенливост в гласа си.
Той се обърна по гръб и я дръпна върху себе си.
— Не знам — отговори шеговито. — Чувствах се страшно силен и безнадеждно слаб в същото време. А при теб как беше?
Тя се загледа в балдахина и се замисли дълбоко.
— В началото ми беше неприятно, но не след дълго започна да ми харесва много.
Любовта преливаше в него и в един момент усети, че не можеше повече да задържа думите. Хвана ръката й, изкашля се и каза:
— Марджъри, аз…
На вратата се почука.
— Лорд Блейк! — гласът на Боу Неш нахлу в стаята. — Отвори тази врата веднага!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Всички кавги заради жени и проява на надменност са лични проблеми.“
Марджъри изтръпна, когато чу гласа на Боу. Какво правеше „кралят“ на Бат тук?
Обзе я срам, който сякаш ожули откритата й кожа като грубо одеяло.
— Боже мили! — извика тя. — Той не трябваше да ме намира тук.
— А защо не? — Блейк се надвеси над нея, като я придържаше със силните си ръце. Потта проблясваше на челото му, а очите му горяха от решителност. — Няма от какво да се срамуваш. Ти си се отдала на мъж, който ще стане твой съпруг. Ще се справя с Боу Неш.
Сърцето й биеше като барабан. Приятната еуфория, която беше изпитала, отстъпи мястото си на усещането за студената реалност. Години наред умело беше избягвала компрометирането. Знаеше правилата за това, познаваше и рисковете. Беше рискувала и загубила отново, но този път беше заложила сърцето и душата си.
— Лейди Марджъри? — изрева Боу. — Вътре ли си?
— Махай се, Неш — извика Блейк в отговор. — Тя не се нуждае от твоята помощ.
— Не ти вярвам.
Като търсеше път за бягство, тя обходи с поглед стаята. От огъня бяха останали само тлеещи въглени, които едва осветяваха около камината. Останалата част от стаята беше в сенки, с изключение на зловещата ивица светлина, която се промъкваше под вратата. Боу стоеше в коридора. Тя трябваше да излезе оттук.
— Остави ме да стана.
— Любима — каза Блейк, доближил лице до нейното, — мястото ти е тук, при мен. Ти си моя сега.
— Твоя? Аз исках мъж, който да ме уважава заради самата мен. Това, което получих, е един отвратителен негодник, който ме заля с любовни думи и използва ласкателски номера, за да ме принуди да се оженя за него — каква безумна глупачка беше тя, беше се уловила на всяка негова хитрина!
— Аз те познавам, Марджъри Ентуисъл — каза той ласкаво, като галеше косата й върху възглавницата. — Кажи на сърцето си да не слуша разума ти. По-добре е да слушаш мен.