Тя се отскубна и дръпна пелерината си.
— Празноглав, жалък донжуан! Сигурно говориш такива глупости на всичките си любовници.
Той закуца към нея.
— Марджъри — започна да я придумва, — бъди разумна. Това няма да приключи с една нощ.
Умореното й сърце жадуваше за нежността му, но разумът й изкрещя, че проявата на топлота беше друг негов трик.
— Не се опитвай да ме омайваш повече с лъжливите си приказки, Блейк Честърфийлд.
Той се усмихна тъжно и протегна ръцете си.
— Ти си напрегната и развълнувана, Марджъри. Ела тук и ми позволи да те успокоя.
Прегръдката му я примамваше, но не можеше да му се довери със сърцето си. Беше много близо до опасността да остане стара мома с упорството си да се омъжи за мъж, когото обича. Но нямаше да се предаде сега, не и заради мъж, който щеше да я поведе към олтара по най-неподобаващ начин.
— Не се опитвай да ме заблуждаваш, защото няма да успееш повече.
Ръцете му се отпуснаха до тялото.
— Говорил съм ти само истината.
Сега дойде нейният ред да го имитира.
— „Ти си красива, Марджъри. Твоята интелигентност би накарала повечето учени да се срамуват.“
— Ти наистина си красива — каза той, сякаш това беше несъмнена истина. — И си прекалено упорита за твое или наше добро.
Тъй като се страхуваше да го напусне, тя тръгна несигурно към вратата.
— Няма нищо „наше“.
Той се усмихна дяволито и посегна към панталоните си.
— Вратата е заключена, любима.
— Не съм ти никаква любима.
— Да, такава си. Ти ме обичаш.
Той си беше възвърнал мелодичния глас и го каза толкова спокойно.
— Това е друга оригинална измислица.
— Не е. Ти знаеш много добре какво чувстваш. Очевидно почитаният Блейк Честърфийлд си мислеше, че всички жени го обичат, но беше подценил Марджъри Ентуисъл.
— Да. Отвращаваш ме.
Той пое дълбоко въздух, а след това го издиша.
— Колко жалко, защото ще се омъжиш за отвратителния си любовник.
— Никога ли няма да разбереш? Не трябва да се омъжвам за теб.
— Така ли? — попита той спокойно. — Ами ако носиш следващия наследник на Честърфийлд?
Ръката й се спусна бързо към корема.
— Разбира се, че не е така — увереното пламъче в очите му я принуди да каже: — Ти просто се опитваш да ме изплашиш.
— Плаши ли те мисълта да имаш собствено бебе, което да обичаш? Мислех си, че искаш деца.
За една вечер тя можеше безразсъдно да е разбила детските си мечти за предан съпруг и скъпоценни деца. Може би не заслужаваше такова щастие.
— Наистина искам деца, но техният баща трябва да бъде любещ и почтен мъж — каза тя без всякаква дипломатичност.
Той се беше втренчил в пръстите на босите си крака.
— И ти си мислиш, че не съм нито едното от двете? Никога истината не е била толкова болезнена. О, защо не можеше да бъде принцът от нейните мечти, вместо негодникът от кошмарите й?
— Знаеш отговора на този въпрос.
— Мога да ти дам всичко, което пожелаеш.
Съжалението за всичко, което можеше да стане, заседна като буца в гърлото й.
— Не можеш да ми кажеш истината за това, защо те е изпратил баща ми тук.
Той вдигна очи. Разкри се смущаващата му уязвимост.
— Не, Марджъри. Съжалявам до дъното на отвратителното си сърце, но това е единственото нещо, което не можеш да получиш от мен.
Ако я беше ударил, щеше да прояви много по-голяма милост, отколкото сега с признанието си, което й причини болка.
— Аз мога да ти помогна, Блейк.
— По начина, по който си помогнала на Шелбърн ли?
— Не. Шелбърн загуби на карти. Той нямаше никаква тайна.
— Единственият начин, по който можеш да ми помогнеш, е да се омъжиш за мен.
— Това не е вярно. Баща ми изнудваше Тобаяс и един друг кандидат за женитба. Помогнах им да го надхитрят и да го принудят да отстъпи пред фактите. Моля те, Блейк. Имай ми доверие.
— Аз не съм като Тобаяс Пондз или останалите — изръмжа той.
Марджъри беше изтощена и отчаяна.
— Тогава отключи вратата и ме пусни да си отида — прошепна тя.
Той се отдръпна.
— Не мога да те пусна да си отидеш, сигурно знаеш това.
Тя огледа стаята.
— Има ли друг изход? Той се усмихна кисело.
— Ако говорим метафорично… да. Можеш да се омъжиш за мен.
— Спести си метафорите и предложенията за жена, която ще ги оцени.
Веждите му се повдигнаха, като придадоха особена привлекателност на лицето му.
— Сигурна ли си, че си готова да излезеш през тази врата?
Дали не си мислеше, че ще съжалява? Ако беше така, всемогъщият Блейк Честърфийлд щеше скоро да бъде разочарован. Все пак тя беше нащрек с него. Може би той щеше да приложи още някой трик.