— Не, няма — тя отвори вратата и пристъпи навътре. После подхвърли през рамо: — Не можете да ме накарате насила. Баща ми не може да ме застави да се омъжа. Опитвал се е и преди.
Зад гърба на Блейк впрегнатите сиви коне изпръхтяха. Колелата на красивото превозно средство на Неш изскърцаха по застланата с чакъл алея. Дъхът му секна тревожно.
— Преди?
Погледът в сините й очи се смегчи.
— Вие не сте първият, лорд Блейк. Баща ми е изпращал и други мъже в Бат, за да се оженят за мен. Много пъти.
Леденият вятър сякаш свиреше в колоните, които украсяваха фасадата на голямата къща. Дали беше посрещала и онези мъже пред публика? Дали това прекрасно създание и друг път е било унижавано от баща си?
Марджъри сигурно беше доловила съчувствието му. Сочните й устни се стегнаха, а нежната й ръка се хвана за дървената врата.
— Колко пъти ви е сгодявал?
Тя му отправи поглед, на който дори надменната му майка би завидяла, но под царствената й осанка той съзря една уязвима млада жена.
— Шест пъти — гласът й потрепера, но не и тялото й.
Той изпита уважение към тази млада жена.
— Не бъдете толкова самодоволен, лорд Блейк.
— Защо не, лейди Марджъри? — усмихна се той. — Седем е любимото ми число.
ВТОРА ГЛАВА
„По общо съгласие беше решено всички разпространители на лъжи и скандални клюки да бъдат прогонвани от всички компании.“
Изморена от безсънната нощ и отвратена от необузданата дързост на Блейк Честърфийлд, Марджъри се спря пред вратата на къщата на баба си. Как можеше той да очаква от нея да се хвърли на шията му като момиче от простолюдието, копнеещо за съпруг благородник? Отговорът беше ясен: всичко това бе заради баща й.
Хвана дръжката на вратата, а после отново се поколеба. На двора изкукурига петел. Един носач на столове носилки се провикна в пустата улица: „Качете се и си платете.“ Познатите звуци бяха като протегната приятелска ръка. В своето отчаяние Марджъри се хвана здраво за нея.
Тя възнамеряваше да позволи на лорд Блейк да я придружи до Уилтшър и на още няколко приема, за да не бъде наранена гордостта му. Но щеше да му покаже безнадеждността на неговата кауза и той щеше да напусне Бат. Животът щеше да продължи.
Отвори вратата и влезе. Почувства се поуспокоена и уверена. Със стена от възглавници зад гърба и сънлив териер в краката си, Роуина, вдовицата на херцога на Локсбърг, се беше надвесила над внушителен брой карти и книги. Върху рамото й падаше гъста коса, която някога беше носила отблясъците на есенен пожар, а сега блестеше със сребърните си нишки. Въпреки че единият й крак беше осакатял при падане от буен ловджийски кон, тя посрещаше всеки ден с непоколебимия дух на гладиатор.
Тъй като сърцето на Марджъри преливаше от обич към баба й, страшно й се прииска да сподели с нея за поредната обида на баща й, но един тревожен глас в нея й каза да не избързва.
Слугинята Лизи коленичи пред камината.
— Не си ли запалила още огъня, Лизи? — попита баба й. Слугинята се изправи. Покритите й с лунички страни поруменяха от смущение.
— Съжалявам, госпожо. Подпалките се разгарят много бавно, но вече пламнаха. Бавят се като ваксаджията на Клейвър.
Марджъри се усмихна на слугинята, която се славеше като най-голямата клюкарка сред слугинското съсловие в Бат.
— Благодаря, Лизи, това е всичко.
Момичето се поклони и напусна стаята. Марджъри бавно се приближи към леглото.
— Светлината е твърде слаба. Нужна ти е още една лампа.
Без да вдигне глава, баба й замахна енергично с ръка и хвърли картата, която при падането на пода се сви на руло.
— Още пет минути спокойствие и тишина, без да ми опява гласът на младостта!
Въпреки че говореше сериозно, в тона й нямаше злоба. Роуина щракна с пръсти. Бижутата й проблеснаха на светлината. Териерът скочи от леглото, захапа картата и я върна на старата си господарка. Марджъри се изсмя.
— Ще опявам колкото си искам.
Ясните сини очи на Роуина блеснаха уверено.
— Дължиш ми пет лири за безполезното дрънкане.
Като потисна раздразнението си, Марджъри отвърна:
— Дадено. В такъв случай ти ми дължиш сега само четири хиляди деветстотин деветдесет и пет.
Роуина се стегна.
— Закъсня ли пощата от Лондон?
Марджъри не се постара да прикрие тревогата си.
— Да. Предполагам, че е заради отвратителното време. Но все пак ти загуби облога и петте хиляди лири.
Роуина направи място на леглото за Марджъри и протегна ръце.
— Разбира се, че е заради времето. Прекалено студено е за разбойниците да излязат от бърлогите си. Таг навярно е останал да пренощува в Хаунслоу Хийт и ще пристигне днес.