— Здравейте, лейди Марджъри — жената направи реверанс. — Дошли сте с господин Неш за едно късно потопяване, нали?
— Познавам ли ви?
Инструментите за почистване издрънчаха, когато жената ги остави на пода. Като избърса ръцете си в престилката, тя каза:
— Наричат ме Пег, милейди. Леля съм на Камбърленд Стоукс.
— Разбира се, Пег. Камбър ми е говорил за теб. Как си?
Тя се усмихна, като изду червените си като ябълки бузи.
— Ставаме известни като хората от по-горните класи по свой начин. Имам осем деца и всичките са по-здрави от козлетата напролет. Нямаме от к’во да се оплачем.
— Радвам се да чуя това.
— Ще взема пелерината ви — каза тя, като пристъпи напред.
Марджъри я разкопча и я подаде. Пег мина зад гърба й и възкликна:
— Вижте к’во е станало с хубавата ви рокля, милейди. Надявам се, че не ви се е случило нещо неприятно.
Сърцето на Марджъри подскочи в гърдите й.
— Не. Аз… аз се закачих на ръката на една от статуите.
— Непрекъснато се случва това, но не се ядосвайте. Ще зема игла и ще я зашия и докато свършите с банята, роклята ви ще бъде кат нова. През деня шия при един майстор на дрехи на улица „Пиерпон“.
— Благодаря ти, Пег — каза Марджъри, като въздъхна с облекчение.
— Не трябва да ми благодарите. Вие имате златно сърце, милейди. Сички го казват. Толкова съм ви благодарна, че зехте Камбър, когато майка му почина. Нямах стая за момчето.
Толкова много от момчетата нямаха никакви роднини, а в това отношение Камбър беше късметлия.
— Той е чудесно момче, Пег.
Пег се изпъчи.
— Няма никой по-горд зарад Камбър от мен. Чух, че сте го защитили пред оня рахитичен шивач.
Марджъри се изкашля, за да прикрие смеха си от точното описание на Лафингам.
— Той нямаше никакво право да го нарича крадец.
— И аз казах същото нещо на моя Томас. А вие слушайте к’во ви казва Пег, милейди. Когато почувствате нужда от вечерна баня, елате в банята „Крос“ която нощ искате, между десет и полунощ. Пег ще се погрижи да не ви безпокоят.
— Благодаря ти, Пег.
— Удоволствието е мое — тя прегърна пелерината на Марджъри, сякаш че сгушваше бебе. — Чакайте тук и аз ще ви донеса роба за баня. Ще бъде прекалено къса, но няма кой да ви види, освен господин Неш. Всеки знае, че той ви е като баща.
След малко Марджъри влезе в банята със спускаща се до глезените й тежка роба. Фенерите осветяваха правоъгълната зала, ниския таван предлагаше интимност, която липсваше в открития въздух на Кралската баня. Лека пара се издигаше от водата, която беше по-хладна от тази в другите две бани. Бронзовата глава на Минерва с хлътналите очи стоеше като стража в басейна, а от закътаните ниши надничаха статуите на Ескулапиус, римски бог на лечението, и родителите му, Аполон и Коронис.
Марджъри се хвана за опората и влезе в божествено топлата вода. Слабата болка в мускулите й започна да изчезва, но тази в сърцето й остана. Потопен до раменете си, Боу се излежаваше на другата страна на басейна. Без перуката си и официалните си дрехи, „кралят“ на Бат приличаше на обикновен човек, а Марджъри знаеше това най-добре. Тя се приближи към него.
— Благодаря ви, че ме доведохте тук.
Очите му бяха като кладенчета на смеха.
— Това ще бъде наша тайна, както и всичко, което се случи тази вечер.
— Ами слугите на Кливленд?
Боу се засмя.
— Сенфорд ти е предан.
— Ами останалите?
Той сви рамене.
— Ако се пусне слух, ще покрия града с прокламации за твоята невинност.
Като се почувства щастлива и съживена, Марджъри се насочи към края на басейна и се настани до своя приятел. Накрая Боу каза:
— Утре трябва да отида в Лондон.
— За дълго ли?
— Достатъчно дълго, за да се спре прокарването на проектозакона за забраняването на хазарта, надявам се.
Напоследък тя беше толкова погълната от очарователния Блейк Честърфийлд, че бе забравила за грижите на Боу. Закле се да изхвърли Блейк от ума си и да възстанови предишния си начин на живот.
— Парламентът ли ви е призовал да гласувате?
— Да — каза ядосано той. — Една сган от тесногръди селяндури и провинциални земевладелци, които нямат какво по-добро да правят от това да натрапват дървеняшките си нрави на цяла Англия. Комарджиите ще отнесат кесиите си във Франция.
— Тези консерватори със сигурност ще загубят при гласуването.
— Кой знае? Ще направя каквото мога, но ако проектозаконът за забраняването на хазарта бъде прокаран, Бат го очакват същите лоши времена, както беше при Кромуел.
Марджъри потрепера при мисълта колко ужасен трябва да е бил животът през миналото столетие. Сети се също и за битката при Ленсдаун, на север от вратите на града. Блейк беше казал, че петима от неговите деди са загинали там. Той изглеждаше толкова горд с произхода си. А защо не? За повечето англичани името Честърфийлд беше синоним на величие, а за нея то означаваше нещастие.