Церемонията изискваше младежите да му се поклонят, но Блейк никога не беше държал на етикецията. Освен това трябваше да спечели тези момчета, за да достигне до Марджъри. Като се надяваше да успее, Блейк протегна ръката си към Таг.
— Добро утро, господин Симсън. Нали не се е появил Клод Дрюмон в онази пустош?
— Не, милорд — отговори той сковано.
После Блейк се обърна към Алберт:
— Как е моят весел приятел днес?
Враждебността на момчето се стопи като масло на слънцето. То изпъчи гърди и отговори:
— Залавяли ли сте някакви бандити напоследък, капитане?
Таг вдигна лакът и смушка по-малкото момче в ребрата.
— Ох — изписка Алберт. — Защо направи това?
Таг го изгледа злобно, вместо да му отговори. Блейк се усмихна великодушно.
— За съжаление не, господин Ханикоум. Трябва да си ги изплашил всичките.
Марджъри завъртя очите си и въздъхна. Педикорд се приближи към тях. Момчетата останаха с отворени уста. Тя се усмихна на кочияша.
— Тази лисича опашка върху шапката ви е чудесна, сър.
Педикорд свали шапката си.
— Госпожата я нарича „греха на суетата“, милейди.
— А вие как я наричате, господин Педикорд?
Той намигна и отговори:
— Опит на един глупав мъж да демонстрира характер, струва ми се.
Тя се засмя и подобно на квачка с пилета събра момчетата по-близо. След като представи всяко едно от тях, каза:
— Те са умни, трудолюбиви момчета, господин Педикорд. Смятам, че ще ви се сторят достойни за времето, което ще им отделите.
Сърцето на Блейк се обърна. Всяко дете трябваше да има закрилник като Марджъри Ентуисъл. Неговите деца щяха да имат. Но най-напред трябваше да намери начин да спечели прошката й. Тя беше объркана и смутена, но беше също и влюбена в него.
Марджъри се дръпна назад, без да го погледне.
— Тогава ще ви ги оставя, господин Педикорд. Приятен ден, лорд Блейк — тя се обърна и влезе в къщата.
О, боже, тя не му говореше. Като се обърна към по-голямото момче, Блейк каза:
— Таг, може ли да поговорим?
Момчето тръгна бавно след него. Когато бяха далече от останалите, Блейк каза:
— Какво има, приятел?
Той вдигна очи към Блейк.
— Няма нищо, милорд. Всичко е в отлично състояние.
Блейк беше очаквал мълчание и не можеше да изтърпи сарказма.
— Никога не съм те смятал за страхливец, младеж.
— Аз не съм страхливец.
— Тогава защо се страхуваш да ми отговориш честно?
Очите с интелигентен поглед започнаха да изучават Блейк. Таг отговори в своя защита:
— Лейди Марджъри няма нужда от съпруг. Тя има нас.
„Търпение — каза си той. — Ти командуваш флотилия от кораби и стотици моряци. Трябва да е лесно да се справиш с три момчета.“
— Това твои думи ли са или нейни, Таг?
— Вие сте същият като другите ухажори. Искате да се ожените за лейди Марджъри, защото баща й ви изпраща.
Чувствайки се като кандидат за женитба, изправил се пред бъдещия си тъст, Блейк каза:
— Разбира се, че искам да се оженя за Марджъри и ако си забравил, уредените предварително бракове са в стила на благородниците.
Момчето се намръщи смутено.
— Но тя сама може да избере любимия си.
— Само това ми кажи, Таг, не искаш ли лейди Марджъри да бъде щастлива?
— Тя наистина е щастлива.
— Не мислиш ли, че иска да си има собствени деца?
Таг прехапа устни.
— Предполагам.
В живота му се бяха случвали толкова странни неща. Кой би си помислил, че щеше да стои на двора до конюшнята и ще дава обяснение на четиринадесетгодишно момче? Придумването, изглежда, беше най-силната му способност.
— Тя би била чудесна майка.
— Не е трудно да се отгатне това — каза Таг с подигравателна нотка в гласа си. — Лейди Марджъри би била най-добрата.
— Някои казват, че вече няма изгледи да се омъжи.
Ръцете на Таг се свиха бързо на хълбоците.
— Всеки, който каже подобни глупости, ще си има работа с мен.
— Често се чудя — продължи Блейк — как биха изглеждали децата й. Една дъщеря например.
— Би била красавица и истинска дама.
Блейк разтърка брадичката си.
— Разбира се, че така ще бъде. Но никога не можем да знаем със сигурност, тъй като лейди Марджъри не е склонна да се омъжи.
Тези думи накараха момчето да се замисли. Любопитният му поглед се стрелкаше в различни посоки. Като реши да се оттегли, докато беше на предни позиции, Блейк стисна момчето за рамото.
— Тогава аз тръгвам. Педикорд започна да губи търпение.
Блейк леко побутна Таг към кочияша, а след това тръгна към къщата и се отправи нагоре по стълбите към кабинета на Марджъри. Когато се почука, тя подскочи. Перото й остави мастилено петно върху счетоводните книги пред нея. Тя пое дълбоко въздух и каза: