— Влезте.
Блейк влезе и затвори вратата. Фигурата му изглеждаше чудесно в кожените панталони, високите до бедрата черни ботуши и блузата с цвят на индийско орехче.
— Може ли? — попита той и посочи пейката.
Те бяха сами. Тя съжали, че не се беше сетила да остане при момчетата. Почувства се виновна, че ги беше въвлякла в проблемите си, но какъв друг избор имаше? Като се престори на безразлична, тя отговори:
— Както желаете, но аз съм доста заета.
С високия си ръст и широки рамене той сякаш изпълваше стаята. Свежият лимонов аромат долетя до носа й и накара устата й да се напълни със слюнка, а слабините й да изтръпнат от болка.
Той седна и кръстоса дългите си крака.
— Ако трябва наистина да постъпя както желая, Марджъри, бих те целунал.
Главата й се завъртя от противоречиви чувства. Погледът й се закова върху устните му.
— Ще трябва да си откраднеш целувката.
— Както направих и миналата нощ ли?
— Ти си като пакостливите джуджета от скандинавските приказки и гледаш да не пропуснеш да изтъкнеш това.
— А ти си страхливка, щом отричаш блаженството, което намери в обятията ми.
Тя усети плахостта си и ако не се овладееше, щеше да загуби самообладание при разговора.
— Не се страхувам от теб.
— Страхуваш се, че отново няма да ми устоиш, но, честна дума, не съм дошъл тук, за да те покорявам.
Като си припомни възбудата на тялото му върху нейното, пълнотата, която усети вътре в себе си, тя стана груба. Той не беше нищо повече от един очарователен женкар.
— Защо си дошъл тогава?
— За да те видя, да ти кажа „здравей“, да те попитам какво правиш.
Защо трябваше да се държи толкова дружелюбно? Тя каза раздразнено:
— Правя балансите на счетоводните книги.
Той скочи на краката си и тръгна към нея зад гърба й. Надникна през рамото й в отворената книга.
— Аз съм много добър по изчисленията, наред с другите неща. Бих могъл да ти помогна.
Прелъстителният му тон я стопли, но тя познаваше добре ходовете му.
— Нямам нужда от помощта ти. Мога да се справя и сама.
Една широка дяволита усмивка разкри неуловимата му трапчинка.
— Таг не каза същото. Може би брендито го караше да говори така, но той наистина каза, че ти по-скоро би успяла да занесеш на крака пощата до Лондон, отколкото да събереш тези цифри.
Момчешки възгласи отекнаха на двора. Тя се надяваше тайно, че момчетата няма да забравят възпитаните си маниери.
— Кога е поел Таг алкохол?
— Преди векове — когато дойдох за пръв път в Бат.
— Таг е преувеличил. А сега, ако ме извиниш…
— О, хайде, Марджъри — каза той укорително. — Недей да се инатиш толкова.
Тя се загледа в ботушите му и забеляза отражението на прозореца в идеално лъснатата кожа. Клетият Евърсън сигурно беше получил пришки и болки в гърба.
— Не можеш да се държиш така, сякаш миналата нощ не е съществувала, Марджъри!
Гърлото й се стегна, като си спомни за блаженството, което беше изживяла.
— Сега това би изглеждало изключително наивно, нали?
— Почти не съм спал от мисълта за теб, от желанието да си все още до мен, от копнежа да те държа в обятията си, да ти говоря.
Думите му действаха като слънчеви лъчи след дъжд.
— Е, аз наистина нямам време за разговори. Освен това нямаме какво да си кажем.
— Разбира се, че имаме. Преди да заминеш за Бристол, ти се съгласи да посветим един месец на опознаване и да станем приятели. Няма ли да изпълниш обещанието си?
Тя не беше очаквала такава настойчивост.
— Ние се опознахме достатъчно добре снощи. Ти се възползва от нашата уговорка, което я прави невалидна.
Той въздъхна, а устните му се разтегнаха в широка усмивка, която задълбочи трапчйнката му и я накара да усети по гърба си тръпките на желанието.
— Знаеш, че има още много, което можем да научим един за друг.
Тази сутрин очите му имаха тревистозелен оттенък и леките тъмни кръгове под тях доказваха, че той също беше изкарал една безсънна нощ. Навярно се беше мятал и обръщал в леглото си и беше изритвал завивките. Представи си го гол и вледенен, а дългите му крака и стегнат ханш — долепени до лъскавите копринени чаршафи. Образът, който изплува във въображението й, я разтърси и я накара да стане зла. Трябваше да спре да мисли за него.
— Да — каза тя. — Има доста неща, които можем да научим един за друг като това защо баща ми те изнудва.
Той трепна.
— Ти се страхуваш от чувствата си към мен.
Каза го толкова небрежно, че тя изпита желание да изкрещи. Вместо да го направи, се усмихна и отвърна: