— А ти не се ли страхуваш, че ще се изтървеш и ще ми кажеш каква е ужасната истина, която баща ми знае за теб?
Очите му не трепнаха.
— Не — отговори той.
— Трябва да имаш поне мъничко съмнение.
— Нямам ни най-малко.
— Не ти вярвам.
— Заклевам се в душите на дедите си — отговори той, без да помръдне от мястото си.
Меко изречените думи криеха огромно значение и Марджъри разбра със сигурност, че той нямаше никога да й каже, както беше сигурна, че щеше да продължава да го обича. Осъзнаването на това накара сърцето й да потръпне.
— Трябва да е нещо ужасно, Блейк!
Той отклони погледа си.
— Всякаква надежда за съвместен живот с него изгасна.
— Съжалявам.
Той плесна бедрото си.
— Запази съчувствието си, управителке на пощенската станция, и ставай. След около половин час Педикорд ще позволи на момчетата да покарат каретата с теб и мен вътре. Дотогава ще ти направя изчисленията.
Тя седеше като вцепенена.
— Не.
— Бях прав. Ти се страхуваш от мен.
Предизвикателството й подейства. Тя стана бързо от стола и се облегна на стената.
— Бъди мой гост.
Той не седна, а се изправи срещу нея, като подпря ръцете си на стената така, сякаш я затваряше в тях. Като се надвеси по-близо, попита:
— Как се чувстваш днес?
Ако разбитото сърце можеше да бъде болест, тя трябваше да е на смъртно легло. Като сведе поглед, за да прикрие болката си, тя се загледа в устните му.
— Чувствам се отлично.
Устните му докоснаха бузата й.
— Ти беше идеална миналата нощ.
Тя прехапа устни, за да сподави един стон.
— Не искам да ме целуваш.
— Знам, че искаш да си разголя душата пред теб, Марджъри. Но защо трябва да правя това? — каза той съвсем близо до лицето й.
Неговата откровеност я разтърси. В най-чистата си форма въпросът беше негова молба, зов. Дали Блейк Честърфийлд молеше за успокоение? О, защо не беше зачела неговите чувства? Тя беше толкова заета с играта на собствената си роля, но не беше престанала да мисли за неговата. Обви инстинктивно ръце около кръста му и заговори от сърце:
— Защото можеш да ми се довериш.
Устните му започнаха да се движат върху нейните.
— Лесно е на думи, любов моя — промърмори той. — Покажи ми, че мога да ти се доверя.
Тя нямаше и най-смътна представа как да започне да печели доверието му, но все пак знаеше, че трябва да намери начин. Неговите деди бяха бързи при разкриването на грешките си, но да се сравнява Блейк Честърфийлд с други мъже беше толкова глупаво, колкото да се сравнява месото с бонбон.
Като избра най-лесния и възможно най-приятен път, тя притисна устните си към неговите. За пръв път усети колебание у него. Реакцията му говореше много повече от всякакви думи. Дали миналата нощ не беше станал пленник на страстта? Ако е така, той сигурно съжаляваше, че я беше прелъстил. След четвъртия удар на сърцето си той отстъпи назад с блестящи от съжаление очи.
— Ако не те уважавах толкова много, Марджъри Ентуисъл, щях да забравя за счетоводните ти книги и да прекарам следващия половин час, като се наслаждавам на твоето тяло.
Престорената му веселост не я подведе. Под маската на увереността и арогантността се криеше един уязвим мъж. Тя желаеше този мъж и нищо не можеше да я спре да го получи.
— Много добре — заяви тя. — Ще заслужа доверието ти, Блейк Честърфийлд.
Той се усмихна с широка, но изкривена усмивка.
— Очаквам усилията ти, управителке. Досега съм се доверявал само на две жени в живота си. И в двата случая съжалявах.
— Кои бяха тези жени?
Блейк сведе погледа си към пода, сякаш изпита стеснение.
— Едната беше майка ми. Другата трябва да се смята за лична грижа на един мъж.
— Някоя бивша любовница ли?
Той се закашля.
— Една егоистка в Бостън, която се опита да ме въвлече в дуел с един съперник. Достатъчно е да се каже само, че никоя жена не заслужава доверие.
— Мъжете също не заслужавате доверие — отвърна тя. — Баща ми е един пример. Можеш да го прибавиш към списъка си.
— Той заслужава отделен списък.
— Аз не приличам на баща си.
Примамващите зелени очи я огледаха от горе до долу.
— Не. Разбира се, че не приличаш. Ти притежаваш всички необходими извивки където трябва.
Задоволството, което предизвикаха тези думи, призова спомени от любовната им нощ. Кожата й пламна. Трябваше да спре да мисли за него.
— Счетоводните книги — каза тя.
С умението и бързината на живо сметало Блейк започна да пресмята цифрите в счетоводните книги. Марджъри го гледаше с благоговение. Когато работата беше свършена, той затвори книгата.
— Изпрати ми сметката за услугите си — каза тя шеговито.