В отговор той я притегли на коленете си.
— Настоявам да ми бъде платено сега.
Изпълни я сладостно очакване.
— Определи цената.
Тя очакваше да пожелае поне целувка. Помисли си, че в най-добрия случай трябваше да поиска ръката й. Тя щеше да му даде и двете, ако й беше казал истината.
Той я помилва по гърба, след което устните му се извиха в завладяваща усмивка. Изглежда, се колебаеше, което беше необичайно състояние за Блейк Честърфийлд.
— Вземи ме със себе си, за да видя пощенския файтон — каза той.
Започна да я измъчва разочарование.
— Добре, но аз си мислех, че ще поискаш целувка.
— Искам много повече от една твоя целувка — промърмори той, с което пробуди нови асоциации у нея. — И ще очаквам пълно разплащане, когато ти помогна да купиш конете за файтона. Казаха ми, че има добър животновъд в Монктън Фарли.
Марджъри се наежи.
— Аз и сама мога да си ги купя.
— Имах предвид избирането им, а не купуването им. Не бих си и помислил да потъпквам твоята независимост.
Тя се разсмя.
— Тогава оттегли предложението си за женитба.
— За мен бракът не върви неразделно от бал и верига — усмивката му сякаш освети стаята. — Той се съпътства от къщи в провинцията с огромни спални, с камини, в които пращят огньове, за да те стоплят, и копринени чаршафи, за да те накарат да усетиш уют; с мен — да наливам виното, да те даря с деца и да те почитам винаги.
Тези примамващи думи разпалиха желанието й да го обгърне с ръцете си. Може би затова ги беше казал, помисли си тя.
— Не ти вярвам.
— Ще го докажа.
— Тогава ще очаквам усилието ви, милорд.
Те отидоха в конюшнята. Педикорд се показваше от кабинката си с юзди в ръце. Таг седеше до него, а останалите момчета седяха с кръстосани крака на покрива на каретата.
Марджъри искаше да хване Блейк за ръката, но това щеше да я издаде прекалено много. След като й остане време да помисли, тя щеше да си изработи план за действие. Сега, когато беше решила да стане нападателна, Блейк Честърфийлд, с тъмната си тайна, нямаше изгледи да й се противопостави.
Прекараха следобеда в разкошната карета. Таг, Уик и Алберт поеха по ред юздите. Посетиха животновъда в Монктън Фарли, където Блейк й даде наставления как да избере най-добрите коне за файтона. Блейк и Марджъри се тръскаха като пъпеши в кола пред Даунс и по хълмовете на Уилшър. Тя загуби надежда момчетата някога да се научат да управляват впряг от коне. В долината на Чилкоум Ботьм Уик изпусна юздите и преди Педикорд да успее да се намеси, каретата затъна в един ров.
— По дяволите този разровен път — изруга Уик. Блейк сложи ръка на рамото на момчето.
— Няма нужда от ругатни. Момчета, скочете долу и подайте ръка на лейди Марджъри, а после се отдръпнете настрани.
Блейк съблече палтото и ризата си, а Педикорд свали шапката си. Един благородник с разголени гърди и един гологлав кочияш пъшкаха и се напрягаха, тикаха и дърпаха каретата, за да я изкарат отново на пътя. През цялото време Марджъри гледаше изпитателно силните мускулести ръце на Блейк и здравите му рамена. Златният компас висеше от верижката на врата му и проблясваше на меката слънчева светлина. Тя не можеше да отклони погледа си от плоския му корем и линията на черните косми, които изчезваха под колана на панталоните му. Сети се за тесния му ханш и за усещането, което получи от краката му, когато се плъзгаха между нейните. „Съвършена и идеална“ — беше я описал той. Но сега тя не го усещаше по този начин. Съвършенството щеше да дойде, когато той си отвореше сърцето за нея.
По обратния път за Хартсанг скуеър тя се учуди много, когато Педикорд заяви, че първите момчета бяха устояли на най-лошото. Той реши те да бъдат обучавани заедно следващата събота, а после — индивидуално в зависимост от това, кое момче беше в Бат в дадения ден от седмицата.
Марджъри очакваше Блейк да я целуне за довиждане, но той не го направи.
В неделя я придружи до абатството за службата. Те седяха в честърфийлдския стол — една великолепна изработка от нотингамско дъбово дърво.
— Посветен на моя прапрапрапрадядо Куингън, осмия херцог на Ендърли през 1550 година — прошепна той.
Марджъри му отговори шепнешком:
— Епископът на Уелс ми гласува доверие да прочета благословията му към необразованите енориаши в Бат.
Блейк я погледна с любопитство.
— Знам какво си намислила, но ще бъде нужно много повече от една препоръка от духовниците, за да си разголя душата.
В понеделник той я помоли да си вземе почивен ден. Въпреки работата й, която щеше да остане несвършена, тя се съгласи. Преминаха реката Ейвън и стигнаха до „Пролетните градини“, където беше устроена закуска. Той я разведе из магазините и настоя да й купи шотландска карирана поличка.