Джулиана вплете ръцете си една в друга.
— Боу ми каза, че може да ме посетиш. Радвам се, че го направи. Заповядай.
Марджъри усети, че напрежението й започва да намалява.
— Сигурна ли си, че не те обезпокоих?
— Да ме безпокоиш? Отегчена съм до смърт без Боу. Ела насам, дай ми чантата си.
Марджъри й подаде пощенската си чанта. Джулиана едва не я изпусна.
— Как успяваш да влачиш това тежко нещо?
— По навик, струва ми се.
— Тежи, сякаш е пълна с камъни. Да не би хората да изпращат тухли по пощата?
— Не. Това е просто тежката поща на благородниците от Камарата на лордовете.
— Поне не са клюките на госпожата на баронета Сърли. Представяш ли си ги написани на хартия?
— Не бих се осмелила.
Джулиана окачи чантата на една закачалка за дрехи, хвана Марджъри за ръката и я поведе към салона.
— Ще поръчам на госпожа Белд да донесе нещо адски вкусно, което със сигурност ще ни развали фигурите. Сигурно Боу ще ме изхвърли от леглото си.
Изчезнаха всякакви скрупули, които Марджъри беше имала относно обсъждането на деликатния въпрос за връзката й с Блейк. На чаша горещо какао със сладкиш от сливи, тя обясни дилемата, пред която беше поставена. Джулиана избра една кутийка за емфие от десетината кутийки с орнаменти, които стояха на разтегателната маса.
— Идвала ли ти е менструацията? — попита тя, като въртеше малката златна кутийка на дланта си.
— Не, но още е рано.
— Добре, но помни, ме ако те прелъсти отново и заченеш, тогава няма да имаш никакъв избор по този въпрос.
— Напълно съм способна да отгледам дете. Грижа се за Камбър от петгодишната му възраст.
— Знам това и нека бог да те благослови за великодушието ти, но кралят няма да те остави да родиш извънбрачно дете, Марджъри, особено от един Честърфийлд. Фамилията на Блейк е прекалено знатна.
Макар да знаеше, че Джулиана казва истината от любезност, Марджъри отговори:
— Прилошава ми до смърт от името Честърфийлд и от цялата тази надутост, свързана с него.
Джулиана подхвърляше кутийката за емфие във въздуха така, сякаш беше монета.
— Не мисля, че ти прилошава от него, скъпа — тя хвана завъртащата се кутийка. — Вярвам, че го обичаш и мисля, че и той те обича. Проблемът е в това, че на никой от вас двамата не му допада да го принуждават.
Безнадеждността на ситуацията развали доброто настроение на Марджъри.
— Той е един сладкодумен мошеник.
Тъмночервените устни на Джулиана се извиха в многозначителна усмивка.
— Мислиш ли, че един мошеник би дал на клетия Шелбърн петстотин лири и препоръчително писмо, което ще му послужи пред един бизнесмен в Бостън?
— Сигурна съм, че си е имал причини. Мъжете винаги имат.
Джулиана се засмя.
— Говориш като баба си.
— Наистина ли? — изненада се Марджъри.
— Да, и по-често, отколкото предполагаш.
Марджъри не искаше да се държи като Роуина. Искаше да се доверява и да получава в замяна същото. Искаше съпруг и няколко сладки, палави дечица.
— Благодаря ти, че ми каза — отвърна тя притеснено.
— Нямах намерение да те обиждам. Роуина е имала неприятни преживявания, Марджъри, но не е нужно твоят живот — семейният ти живот — да бъде образец за изпълняване на дълга, какъвто е бил нейният — тя се загледа в кутийката, сгушена в дланта й. — На теб може да ти хареса семейния живот с Блейк Честърфийлд. Той така умее да развълнува…
Наподобяващо развято знаме, нейното решение отново се появи в съзнанието й.
— Не и ако не ми каже истината.
— Пфу! — възкликна присмехулно Джулиана. — Колко ужасна може да бъде тайната му? Със сигурност не е предател или убиец.
Марджъри си беше задавала същия въпрос. Отговорът й винаги беше отрицателен. Блейк не беше способен да извърши никое от двете престъпления.
— Може би има извънбрачно дете от някоя жена.
Джулиана вдигна кутийката към светлината.
— Ако го има, ще го издържа, но защо не се е оженил за майката, ако не е била вече омъжена?
Марджъри усети пронизваща болка в гърдите.
— Не мисля, че е способен да извърши прелюбодеяние, но съм убедена, че би прелъстил жена, която желае — тя се засмя. — Кой знае по-добре от мен?
— Хайде просто да се радваме, че не се е оженил за майката на това извънбрачно дете, ако с това е свързана тайната му — каза Джулиана.
Старото смущение отново завладя Марджъри.
— Не знам какво крие — каза тя.
— Чуй ме — каза Джулиана съвсем сериозно. — Мъжете си имат тайни, които пазят. Това е нормално, както и за жените.