— Искаш да кажеш, че се придържам към някакъв съмнителен принцип или нахлувам в негова лична зона?
— Не, ако принципността и честността са задължителни черти за мъжа, когото избереш за свой съпруг.
Копнежът отново изпълни Марджъри.
— Не желая марионетки на баща си, а предан съпруг.
— Не мислиш ли, че те обича?
Искаше й се да повярва, че Блейк държеше на нея, но не можеше.
— Не знам — отговори тя.
— Можеш да провериш.
— Как?
Джулиана смени златната кутийка за емфие с такава от слонова кост.
— Един от хората, които са му близки, пристигна вчера — шотландският херцог на име Джейми Маккензи.
— Ти вече си се запознала с него?
— Да, миналата нощ в залите на Симпсън. Тази вечер ще дойде в Уилтшър. Танцувай с него най-вече бърз шотландски танц — тя завъртя очите си. — Великолепен е на тези танци.
— Не знам стъпките.
— Научи ги. Така ще можеш да убиеш с един куршум два заека. Ако Негова милост Сифорт знае тайната на Блейк, може би ще можем да го накараме да я разкрие. Ще накараш също и Блейк да ревнува.
— Блейк да ревнува? — Марджъри се разсмя на тази шега. — Танцувала съм с други мъже и преди, но Блейк никога не го е било грижа.
— Аха! — Джулиана вдигна пръст. — Но не си танцувала с елегантен благородник от Камарата на лордовете, който бърза да намери своята херцогиня.
— Този план няма да успее — отговори Марджъри смутено. — Мъжете никога не разкриват тайните помежду си. А на Блейк може да не му стане приятно, че танцувам с херцог, но това ще бъде заради собственическото му чувство, а не от любов. Трябва да има разлика.
— Има огромна разлика. Мъж, обладан от собственическо чувство, се ядосва, когато друг мъж пожелае неговата жена, а ревнивият мъж се страхува да не му разбият сърцето — като се наклони напред, тя добави: — Изплаши го, Марджъри…
Тъй като беше прекарала много години в отбягване на мъжете, Марджъри не беше сигурна дали хитрината й ще има успех.
— Искаш да кажеш да флиртувам с този шотландец.
— С твоята външност — каза мрачно Джулиана — няма да има нужда да флиртуваш с този планински донжуан. Само се запознай с него и попитай за Блейк. Може би Маккензи знае нещо.
— Не мислиш ли, че Блейк ще се ядоса?
— Не, не мисля. Смятам, че ще бъде наранен и… много любвеобилен.
Парадоксът на ситуацията смути Марджъри.
— Но аз се опитвам да избегна тази „любвеобилност“.
— Когато пусне в действие този честърфийлдски чар — а аз мога да те уверя, че ще го направи — и ти почувстваш, че не можеш да му устоиш, можеш да вземеш мерки да не зачеваш — каза Джулиана с въздишка.
Дъхът на Марджъри секна.
— Има начин да се предотврати…? — тя не можа да намери думи от объркване.
— Разбира се, че има.
Тя се плесна по челото. Трябвало е да предвиди това. Джулиана не беше забременявала от Боу, много метреси не бяха раждали деца от покровителите си.
— Винаги ще ти бъда благодарна — каза тя успокоена.
— Добре, но трябва да обещаеш, че няма да споменаваш на никого, че съм ти казала, дори и на Боу.
Марджъри се почувства притеснена и насърчена в същото време. Задълженията на службата й, заплахата от принудителен брак, възраженията на баба й, безразличието на баща й — всичко това изсмукваше силите й. Сигурността, че няма да зачене щеше да й спечели малко време и да й позволи да се концентрира върху останалите си проблеми. Една греховна мисъл й мина през ума: можеше да се наслаждава на любенето с Блейк, без да поема риск.
— Обещавам — каза тя.
— Добре, а сега ще те науча на стъпките на бързия шотландски танц. Ще бъде истинско блаженство.
Но беше дяволски противно.
По-късно същата нощ Марджъри се отпусна по-дълбоко в топлите минерални води, но водната струя не можеше да измие упреците, насочени към самата нея. Когато Боу се върне и разбере за пълното й поражение, щеше да се вбеси.
Първата й грешка тази вечер беше, че танцува твърде често с шотландския херцог на Сифорт, а втората, че му позволи да я придружи на вечеря. Дори и най-забавните моменти от вечерта не успяваха да повдигнат настроението й.
Джулиана не беше сгрешила в преценката си за мъжете и чувствата им към жените, но това, което не беше предвидила, беше третият елемент: безразличието. Дори окото му не беше мигнало, че тя прекара вечерта с планинеца. Да можеше и тя да не се вълнува за това, че беше прекарал вечерта в ухажването на други жени.
Звук от стъпки отекна в каменните стени. Някой влизаше в банята, но парата пречеше на Марджъри да види вратата. Вероятно беше Пег, която идваше да й каже, че беше време да източи водата и почисти басейна за посетителите на следващия ден. Марджъри се отдръпна унило от стената и започна да гази през водата към стълбичката.